ZARA спечели интересен казус срещу китайска компания в Япония

INDITEX, компанията собственик на световно известната марка магазини за дрехи ZARA, спечели интересна опозиция в Япония.

Казусът касае заявена от китайска компания марка Zarbleu в клас 25 - пуловери, ризи, панталони, поли, рокли, тениски, бельо, шапки, ръкавици, палта и други дрехи.

Срещу тази марка е подадена опозиция от INDITEX на база по-ранна регистрирана марка ZARA в клас 25.

Според компанията заявената марка е объркващо сходна на нейната, което се подсилва и от наличната й репутация в Япония.

Патентното ведмоство на страната приема, че репутацията на по-ранната марка е доказана успешно.

Изненадващо обаче, ведомството приеме и самите марки за объркващо сходни. Причината за това заключение е наличието на префикса ZAR в заявената марка. Според ведомството потребителите обръщат повече внимание на първата част от думата, поради което е възможно да възникне объркване с марка ZARA, която се ползва и със сериозна репутация в страната.

Това решение е доста интересно. В Европа например, оценката на сходството на марки също отдава значение на началото на думите, като един от ключовите елементи. Но финалното решение дали два знака са объркващо сходни зависи от цялостното възприемане на марката, а не само на отделни нейни елементи. Причинвата за това е факта, че потребителите рядко правят анализ на детайлите на един бранд в момента на покупка.

Източник: Marks IP, Masaki MIKAMI.

Banksy загуби спор в ЕС за едно от най-известните си произведения

Популярният графити артист Banksy заявява през 2014 година следната европейска марка за класове: 2, 9, 16, 18, 19, 24, 25, 27, 28, 41 и 42:

Тази марка представлява едно от ней известните графити произведения на артиста.

През 2019 година срещу марката е подадено искана за заличаване поради недобросъвестно заявяване на марката, както и влизане в хипотезата на член 7(1)(b) и (c) EUTMR.

Според подателят на искането Full Colour, артистът никога не е използвал марката и още повече не е имал такова намерение.

Неговата цел е била единствено да монополизира правото за използването на въпросното графити изображение за неограничен период от време.

Според компанията, Banksy е направил това поради две причини. Първо за да води съдебни дела на база авторско право той трябва да разкрие личността си, което не е правил никога. Второ в свои изказвания той има негативно отношение към авторскоправната защита. Поради това е прибягнал към защита основана на търговските марки.

Pest Control, компания която представлява артиста, твърди че претендираната недобросъвестност не е доказана.

EUIPO излиза с решение за заличаване на марката. Причината според ведомството е факта, че след датата на подаването на искането за заличаване Banksy е отворил магазин в Лондон, който да пордава неговите творби. Според ведомството целта на този обект е била да докаже реално използване на марката, което подсказва за недобросъвестност при нейното заявяване. 

Останалите основания за заличаването не са разгледани.

Казусът е интересен поради редица пречини. От една страна той показва опцията за защита на авторски произведения чрез системата за регистрация на марки, което обаче не винаги е възможно, тъй като основната футкция на марките е да обозначават конкретен търговски произход чрез съответния знак. Тоест той трябва да се използва като такъв, а не в ролята му на отделно произведение.

От друга доказването на реално използване на марка след подаване на искане за нейното заличаване може да се счете за недобросъвестно поведение.

Източник: IPKat.

Не е необходимо Лионел Меси да доказва репутацията си - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C-449/18 P EUIPO v Messi Cuccittini and C-474/18 P J.M.-E.V. e hijos v Messi Cuccittini.

Делото касае опит на футболната звезда Лионел Меси да регистрира следната европейска марка през 2011 година за облекло и обувки:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанска компания на база по-ранно регистрирана марка MASSI за същите стоки.

EUIPO потвърждава опозицията приемайки марките за сходни. От визуална и фонетична гледва точка знаците са силно сходни поради разликата от една буква. Разликата в смисъла на марките, която се дължи на известността на футболиста е счетена за недостатъчна, тъй като тя касае само част от потребителите интересуващи се от футбол.

Решението е обжалвано. Общият съд го отменя изцяло приемайки марките за различни. Причината е че думата MESSI обезателно би се свързала от потребителите с личпността на футболиста, включително и от хора, които не се интересуват толкова от спорт. Лионел Меси е личност популярна в обществото, като цяло. Поради тази причина EUIPO е трябвало да вземат под внимание неговата известност при оценка на сходството.

Ведомството контрира с аргумента, че футболиста не е приложил доказателства за придобита известност и отличителност на името си, както е обикновенно процедурата в подобни казуси, поради което ведомството не е взело под внимание този факт.

Според съда, EUIPO трябва да взима под внимание всички общоизвестни факти при оценката на знаците, дори и без предоставяне на доказателства.

Европейският съд потвърждава това решение, като последна инстанция.

Макар решението да е логично, от гледна точка на факта че ведомството трябва да взима под внимание общоизвестни факти при оценка на марките, то решението повдига редица въпроси.

Стандартната процедура за претендиране на известност и репутация на една марка изисква предоставяне на доказателства.

Ако се приеме, че Лионел Меси е толкова известен, че това трябва да се има предвид по презумция, то подобно нещо не се ли отнася и за марки, като Coca Cola, Nike, Adidas и др. Те също са разпознаваеми от цялото общество и Патентните ведомства са наясно с тези факти.

Трябва ли подобни известни брандове да предоставят доказателства за своята репутация в бъдеще или могат да разчитат на автоматичносто й признаване, като общоизвестен факт.

В тази връзка  Mc Donald's. загуби казус относно своята европейска марка Big Mac защото не успя да докаже придобитата си репутация в ЕС, макар и да е общоизвестен факт, че Big Mac е продукт предлаган от  Mc Donald's..

Източник: IPKat.

Дали използването на линкове към съдържание в интернет е законно при хипотезата на фрейминг?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR се произнесе по дело C‑392/19 VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz.

Казусът има следната предистория:

Verwertungsgesellschaft Bild-Kunst (наричано по-нататък „VG Bild-Kunst“) е дружество за колективно управление на авторски права в областта на визуалните изкуства в Германия. Stiftung Preußischer Kulturbesitz (наричано по-нататък „SPK“) е фондация, учредена по германското право.

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), дигитална библиотека за култура и наука, която свързва в мрежа германските културни и научни институции.

На уебсайта на DDB има връзки към дигитализирано съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB, в качеството си на „дигитална витрина“, съхранява само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно изображения в намален спрямо оригиналите размер. Ако кликне върху резултат от търсенето, потребителят бива пренасочен към страницата на обекта на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на изображението (440 x 330 пиксела). При кликване върху това изображение или използване на функцията „лупа“ в lightbox се показва увеличена версия на миниатюрното изображение с максимална резолюция 800 x 600 пиксела. Освен това бутонът „Показване на обект на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставилата обекта институция (било проста връзка към началната му страница, било дълбока връзка към страницата на обекта). DDB използва произведенията с разрешението на притежателите на авторските права върху тези произведения.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки за защита на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти срещу фрейминг от трети лица.

Тъй като счита, че такава договорна разпоредба е неразумна от гледна точка на авторското право, SPK предявява пред Областен съд, Германия иск, с който цели да се установи, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави въпросния лиценз на SPK, без да го обвързва с прилагането на тези технически мерки. Областен съд първоначално отхвърля иска. Решението му е отменено от Висш областен съд, Германия, пред който SPK подава въззивна жалба. С ревизионната си жалба VG Bild-Kunst иска отхвърлянето на иска на SPK.

Федерален върховен съд, Германия уточнява, от една страна, че съгласно член 34, параграф 1, първо изречение от VGG дружествата за колективно управление на права са длъжни при поискване да предоставят на всяко лице при разумни условия лиценз за ползване на правата, чието управление им е поверено. От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно приложимата към настоящия случай съдебна практика дружествата за колективно управление на права по изключение могат да не изпълнят задължението си и да откажат да сключат лицензионен договор, ако този отказ не представлява злоупотреба с монополно положение и ако на искането за предоставяне на права на ползване може да се противопоставят по-висши легитимни интереси. В това отношение, за да се определи дали е налице обективно основание за прилагане на изключение, е необходимо да се извърши претегляне на интересите на страните, като се вземат предвид крайната цел на закона, както и целта на основното задължение на дружествата за колективно управление на права.

Изходът от производството по ревизионната жалба зависи от това дали вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, предоставено на разположение на уебсайт като този на DDB със съгласие на притежателя на правата, представлява публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени по отношение на лицензополучателя от притежателя на правата. Ако това е така, правата на членовете на VG Bild-Kunst биха били засегнати и организацията би могла с основание да поиска включването на задължение за прилагане на техническите мерки срещу фрейминг в лицензионния договор със SPK.

Тъй като има съмнения относно отговора, който следва да се даде на този въпрос с оглед на практиката на Съда относно хипертекстовите връзки в интернет, Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.

Становището на Генералния адвокат:

„1)  Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)  Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.

3)  Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.

Авторскоправна регистрация на постове в блогове и социални мрежи в САЩ

Ведомството за авторско право на САЩ оповести нова форма за регистрация на авторски произведения в страната.

Съобразявайки се с настоящата динамична среда при създаване на нови произведения, особено от страна на блогъри и автори на кратки статии и постове в социалните мрежи, ведомството въведе нова форма за регистрация на произведения. За да могат да бъдат регистрирани обаче, тези произведения макар и кратки трябва да отговорят на изискванията в закона.

Както е известно в САЩ всеки автор има възможност да регистрира своето произведение. Това не е задължително но предоставя редица предимства при водене на съдебни дела за нарушаване на авторски права.

За повече информация тук.

Puma загуби спор с Nike относно марка FOOTWARE във Великобритания

Puma загуби опозиция срещу заявена във Великобритания от страна на NIKE марка FOOTWARE за класове 9, 38, 42.

Според немската компания марката представлява граматически неправилно изписаната дума FOOTWEAR, която има конкретно значение за обувки.

От тази гледна точка марката е неотличителна и описателна във връзка с посочените стоки и услуги, тъй като може да се възприеме например, като софтуер свързан с употребата на обувки.

Nike отвръщат, че частта WARE вече е била регистрирана, като марка за посочените класове, както и че Puma също имат марка SPORTSWARE.

Патентното ведомство на Великобритания отхвърля опозицията. Според него не са приведени достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата, че FOOTWARE  е описателна дума за стоки и услуги свързани със софтуер и телекомуникации.

Самото изписване на думата предполага потребителите да се замислят преди да направят връзка с описателната дума Footwear.

Този казус е пример за така наречените сугестивни марки, които могат да имат определен смисъл и асоциации с конкретни стоки и услуги но този смисъл да изисква допълнителни мисловни усилия от страна на потребителите за да бъде разпознат. При подобни случаи тези марки могат да получат закрила.

Източник: Charlotte Wilding - Kemp Little LLP за Lexology.

HENNESSY загуби опозиция за марката си в Япония

SOCIETE JAS HENNESSY ET COMPAGNIE загуби опозиция срещу заявена в Япония национална марка INESSY в класове 30 и 33.

Срещу тази марка компанията цитира фамилия от по-ранни марки HENNESSY в клас 33.

Според HENNESSY заявената марка е объркващо сходна на притежанатите от тях поради наличието на суфикса NESSY. 

Компанията цитира и своята дългогодишна история и традиции в производството и продажбата на коняк по цял свят включително и в Япония.

Патентното ведомство на страната обаче отхвърля опозицията. От визуална грледна точка марките са различни. Заявената марка започва с буквата I, докато по-ранните марки започват с префикса HEN.

Фонетично марките също са различни за потребителите в Япония, тъй като се произнасят по различен начин.

Концептуално знаците нямат конкретно значение.

Взимайки под внимание всички фактори нужни за сравнение на марките, Патентното ведомство стига до заключението, че заявената марка не е в състояние да причини объркване сред потребителите в страната.

Източник: Masaki MIKAMI (Marks IP)

Предоставянето на снимка, като съдебно доказателство не нарушава авторските права върху нея

Генералният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе със становище по дело C‑637/19 BY срещу CX. Делото касае следната предистория:

BY и CX са физически лица, всяко от които поддържа уебсайт. В рамките на предходен гражданскоправен съдебен спор CX изпраща като доказателство копие от страница с текст, взета от уебсайта на BY, която включва и снимка. Така снимката става част от преписка по производството.

BY твърди, че е притежател на авторското право върху тази снимка, и иска CX да бъде осъден да му плати обезщетение за вреди, първо, за нарушение на авторското право и второ, за нарушение на специалната защита, с която се ползват снимките по силата на член 49а от Закона за авторското право. СХ твърди, че не дължи каквото и да било обезщетение за вреди, и поддържа, че разкриването на материала за целите на съдебното производство не представлява нарушение на авторското право.

На първа инстанция Съд по патентни и търговски дела, Швеция приема, че снимката е защитена по силата на право, свързано с авторското, а именно по силата на специалната защита, с която се ползват снимките. Този съд обаче приема, че тъй като снимката му е предоставена в рамките на съдебно производство, всеки може да поиска да му бъде разкрита в съответствие с приложимите разпоредби на шведското конституционно право за достъп до документи. Въпреки че Съд по патентни и търговски дела стига до извода, че CX е разпространил публично въпросната снимка по смисъла на Закона за авторското право, той приема, че не е установено, че BY е претърпял вреди, и съответно отхвърля иска му.

BY обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция счита, че трябва да се произнесе по-специално по въпроса дали представянето пред съда на копие от разглежданата снимка като процесуално действие съставлява незаконно предоставяне на произведението по смисъла на приложимата национална правна уредба в областта на авторското право под формата на публично разпространяване или публично разгласяване.

Не се оспорва фактът, че снимката е изпратена на сезирания със спора между страните съд по електронен път (по електронна поща) под формата на електронно копие. Националният съд иска също да се установи дали за тази цел представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“.

Запитващата юрисдикция подчертава, че съществува несигурност относно тълкуването в правото на Съюза на понятията „публично разгласяване“ и „публично разпространяване“, в случай че защитено с авторско право произведение бъде представено пред съд в рамките на гражданско производство. Това повдига въпроса, първо, дали представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“ по смисъла на Директива 2001/29 и второ, дали понятието „публично“ трябва да има едно и също значение в контекста на прилагането на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът е приел, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица. В допълнение към това Съдът е подчертал, че целта е да се даде възможност по всякакъв подходящ начин съответното произведение да бъде възприето от „лица по принцип“, а не от определени лица, спадащи към частна група(5).

От практиката на Съда следва също, че понятието „разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 има същото значение като израза „предоставянето на неограничен кръг от лица […] чрез продажба“ по смисъла на член 6, параграф 1 от ДАП. От решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (C‑516/13, EU:C:2015:315), изглежда, обаче следва, че за да е налице „публично разпространяване“, е достатъчно защитеното произведение да е доставено до определен потребител.

Освен това трябва да се определи дали е налице „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“, когато документ се представя в рамките на съдебно производство на физически (хартиен) носител или като приложение към електронно писмо, при положение че такова представяне води до един и същи ефект и преследва една и съща цел и в двата случая.

Според запитващата юрисдикция нито съдилищата, нито техните служители могат да се възприемат като „общественост“ в общия смисъл на този термин. Те обаче не могат да се приемат и за спадащи към частна група.

В допълнение запитващата юрисдикция счита, че макар броят лица, които имат достъп до произведението след представянето му, със сигурност да е ограничен до служителите на съда, този брой може да варира и по принцип трябва да се счита за значителен. На последно място, съгласно националното право всеки има право на достъп до документи, получени от съда.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1. Eднакво ли е значението на понятието „публично“ в член 3, параграф 1 и в член 4, параграф 1 от Директива [2001/29]?

2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че разгласяване или разпространяване пред съд се обхваща от понятието „публично“ по смисъла на тези разпоредби?

3.  При отрицателен отговор на първия въпрос:

a)   може ли разгласяването на защитено произведение пред съд да се обхваща от понятието „публично“?

б)  може ли разпространяването на защитено произведение пред съд да се обхваща от понятието „публично“?

4.  От значение ли е за преценката дали представянето на защитено произведение пред съд съставлява „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“ фактът, че националното законодателство установява общ принцип на достъп до публични документи, съгласно който всеки, който подаде молба, може да получи достъп до представените на съда в рамките на съдебно производство документи, освен ако те съдържат поверителна информация?“.

Становището на Генералния адвокат:

Представянето по електронен път пред съд като доказателство от страна или участник в съдебно производство на защитени с авторско право материали не представлява „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“ съгласно член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 година. Сам по себе си фактът, че такова доказателство се счита за публичен документ и че така в съответствие с националните правила за свободата на информация или за прозрачността съответните материали, защитени с авторско право, са по принцип публично достъпни, не означава, че то става част от публичното пространство и че не попада под закрилата на авторското право.

Как да се защитят оригинални маски против Covid-19 от фалшиви еквиваленти?

В своя статия популярният блог за интелектуална собственост IPKat повдига въпросът за начините по които производителите на маски предпозващи в определена степен от Covid-19, могат да защитят сваята интелектуална собственост.

Както е известно редица известни модни компании, като Hermes, Versace и Louis Vuitton, започнаха да произвеждат маски за лице в разгара на пандемията, когато имаше сериозен недостик за тези продукти.

Тъй като са търсена стока с времето започнаха да се появяват и филшификати, особено на маски произвеждани под известни марки.

Въпросът който възникна е как производителите на тези продукти биха могли да защитят правата си.

Тук не става дума толкова за защита на печалбите от продажбата на тези стоки, а за предотвратяване разпространението на фалшиви продукти. Причината за това е че тези продукти обикновенно не отговарят на качеството на оригиналните, а в случая с предпазните маски това е особено важно, тъй като използването на нискокачествени материали може да намали значително предпадзната функция на продукта.

Начините по които производителите на маски могат за спрат разпространението на фалшиви техни еквиваленти са:

1. Търговски марки - ако фалшивият продукт носи същата търговска марка, която е използвана без разрешението на нейния собственик, той може да поиска от съда преустановяване на продажбите на тези продукти, изземването и унищожението им, както и обезщетение за претърпените вреди;

2. Промишлени дизайни - ако дизайнът на маската е нов и оригинален и е регистриран в Патентно ведомство той може да послужи за спиране разпространението на идентични продукти на пазара. В определени случаи това може да се стане дори и без регистрация на дизайна на база нерегистриран Европейски дизайн.

3. Авторско право - ако дизайнът на маските е оригинално художествено произведение той е обект на защита и от авторското право, макар правоприлагането в случая да не е толкова лесно и директно, както в предходните случаи.

4. Граничен контрол - на база притежавано право на интелектуална собственост (търговска марка, дизайн, авторско парво, патент), неговият притежател може да поиска от граничните власти на всяка държава да спрат вноса на продукция, която нарушава това право.

Всичките тези мерки са важни и могат да се използват от производители на маски и друго предпазно облекло, като по този начин ограничат разпростарнението на фалшиви и потенциално опасни продукти.

Пица война между ресторанти от САЩ и Великобритания и ролята на стратегията за интелектуална собственост

Интересен казус между пица ресторанти от САЩ и Великобритания поражда редица въпроси касаещи защитата на интелектуална собственост на компонии, които имат планове за международно развитие.

Imapizza LLC е американска компания собственик на пицарии  &pizza. Компанията има планове за навлизане на пазара във Великобритания но към момента на спора това не е осъществено.

Характерното за предлаганите пици от компанията е тяхната овална форма.

Междувременно английската компания @pizza започва да развива бизнес в Глазгол и Бирмингам, като също предлага овални пици.

Imapizza LLC завежда съдебно дело в САЩ за нарушаване на авторски права, права върху търговски марки и злоупотреба. Според компанията служители на @pizza са посетили обекти на &pizza и са направили снимков материал с цел копиране дейността и интелектуалната собственост на компанията. Освен това английската компания е свалила и копирала снимки от сайта на Imapizza LLC.

Съдът отхвърля претенциите на Imapizza LLC. При обжалването това решение също е потвърдено.

Според съда не е налице нарушение на авторски права. Свалянето или качването на съдържание само по себе си не влиза в графата нарушаване на авторски права в САЩ. Използването на въпросните материали може да бъде нарушение но то касае територията на Великобритания и може да се разглежда от местен съд.

Снимането на ресторантите на Imapizza LLC също не е нарушаване на авторски права защото това са обекти разположени на публични места.

По отношение на търговската марка, макар тя да е сходна на тази използвана от английската компания, приложението на американското законодателство при подобен тип използване на марка е възможно само ако използването влияе негативно на американската икономика.

Претенцията на Imapizza LLC, че американски студенти и туристи във Великобритания ще бъдат подведени относно марката са неосователни в това отношение, тъй като ако това е вярно то приложението на американското законодателство трябва да касае всяка държава по света, където има американски туристи.

По отношение на претенцията за злаупотреба от страна на служители на @pizza при снимането на ресторантите на Imapizza LLC, съдът я отхвърля, тъй като това са публични обекти и всеки клиент може да прави снимки. Не са налице наложени ограничения в това отношение, нито пък снимките касаят помещения с ограничен достъп.

Казъсът е интересен в светлината на потенциалните стратегии, които компаниите могат да използват при бизнес разширението си в различни държави и нуждата от стратегическа защита на интелектуалната собственост там.

Източник: IPKat.

Дали Tiffany е генерична дума - въпрос за 21 милиона долара

Интересно съдебно дело от САЩ, където Tiffany & Co.съди търговската верига Costco Wholesale за нарушаване на права върху търговска марка.

Спорът касае небраднирани диамантени пръстени продавани с табелка "Tiffany" в магазините на Costco.

В последвалото съдебно дело Costco твърдят, че не е налице нарушаване на права върху марка, тъй като думата Tiffany е станала генерична за подобен тип продукти. Поради това използването на тази дума е в обхвата на добросъвестното търговско използавне.

Съдът в Ню Йорк отхвърля аргументите на Costco, като приема за очевидно нарушаването на правата върху марката на Tiffany. Присъдено е обезщетение от 21 милиона долара.

При обжалването обаче Апелативният съд приема, че решението е било взето без да се анализират в дълбочина доводите на Costco за потенциално генеричният характер на думата Tiffany във връзка с посочените стоки. Поради това решението е върнато за преразглеждане.

Източник: John M. Bowler and Shaleen J. Patel - Troutman Pepper за Lexology.