Честита Коледа!

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело касаещо музика на Kraftwerk и свободно използване на части от произведения

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haasm срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Делото касае следното:

Г‑н Ralf Hütter и г‑н Florian Schneider-Esleben, ищци в първоинстанционното производство и ответници в главното производство по ревизионно обжалване (наричани по-нататък „ответниците“), са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното произведение, озаглавено „Metall auf Metall“. Ответниците са продуценти на посочения звукозапис, но същевременно са изпълнители на въпросното произведение, а г‑н Hütter също така е негов автор (композитор).

Pelham GmbH, учредено по германското право дружество, ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател в главното производство по ревизионно обжалване, е продуцент на звукозапис, включващ музикалното произведение, озаглавено „Nur mir“, изпълнено по-специално от певицата Sabrina Setlur. Г‑н Moses Pelham и г‑н Martin Haas, също ответници в първоинстанционното производство и жалбоподатели в главното производство по ревизионно обжалване, са автори на посоченото произведение.

Ответниците поддържат, че Pelham, както и г‑н Pelham и г‑н Haas (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) са копирали чрез техниката семплиране около две секунди от повтарящ се фрагмент от ритъма на произведението „Metall auf Metall“ и са го включили, чрез непрекъснатото му повтаряне, в произведението „Nur mir“. Те считат, че по този начин жалбоподателите са нарушили сродното право, което ответниците притежават като продуценти на въпросния звукозапис. При условията на евентуалност ответниците се позовават на правата на интелектуална собственост, които притежават като изпълнители, и изтъкват нарушаване на авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното ответниците изтъкват нарушение на законодателството в областта на конкуренцията. Производството пред запитващата юрисдикция се отнася обаче единствено до правата на ответниците като продуценти на звукозаписа.

Ответниците искат преустановяване на нарушението, изплащане на обезщетение за вреди, предоставяне на информация и предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени. Първоинстанционната юрисдикция уважава иска, а подадената от жалбоподателите въззивна жалба е отхвърлена. След като е сезирана с ревизионна жалба от жалбоподателите, с решение от 20 ноември 2008 г. запитващата юрисдикция отменя постановеното от въззивната юрисдикция решение и ѝ връща делото за ново разглеждане. Въззивната юрисдикция отново отхвърля подадената от жалбоподателите въззивна жалба. Следва нова ревизионна жалба на жалбоподателите, която този път запитващата юрисдикция отхвърля с решение от 13 декември 2012 г. Това решение е отменено от Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия)(8), който връща делото за ново разглеждане пред запитващата юрисдикция.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива [2001/29], в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/115]?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от [UrhG], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива [2001/29] за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или чужд друг закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?“.

17. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили страните в главното производство, германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани субекти се представляват и в съдебното заседание на 3 юли 2018 г.

Становище на Генералния адвокат:

1) Член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вземането на откъс от звукозапис с цел използването му в друг звукозапис (семплиране) представлява нарушение на изключителното право на продуцента на първия звукозапис да разрешава или да забранява възпроизвеждане на своя звукозапис по смисъла на тази разпоредба, когато то е извършено без негово разрешение.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, следва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който включва откъси, прехвърлени от друг звукозапис (семпли), не представлява копие на другия звукозапис по смисъла на тази разпоредба.

3) Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение звукозаписите да се прилага разпоредба от националното право на държава членка като член 24, параграф 1 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г., съгласно която може да бъде създадено самостоятелно произведение, като свободно е използвано друго произведение без разрешение на автора му, тъй като тя надхвърля обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от тази директива изключения и ограничения от/на изключителните права.

4) Изключението за цитиране, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, не се прилага в случай, когато откъс от звукозапис е включен в друг звукозапис без явно намерение за взаимодействие с първия звукозапис и без да може да се разграничава от останалата част на втория звукозапис.

5) Държавите членки са длъжни да гарантират във вътрешното право закрилата на изключителните права, посочени в членове 2—4 от Директива 2001/29, като тези права могат да бъдат ограничавани единствено в рамките на прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от тази директива. Държавите членки обаче са свободни при избора на средствата, които считат за уместно да използват, за да изпълнят това задължение.

6) Изключителното право на продуцентите на звукозаписи да разрешават или да забраняват по силата на член 2, буква в) от Директива 2001/29 частично възпроизвеждане на техните звукозаписи при използването им за целите на семплирането, не противоречи на свободата на изкуствата, заложена в член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Heineken Италия загуби съдебно дело относно марка за бира

Heineken Италия загуби съдебно дело Case T‑378/17 пред Общия съд на Европейския съюз, което касае нейн опит да регистрира следната европейска марка за класове 32 и 33:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от испанската компания La Zaragozana, SA на основание по-ранна испанска словна марка CERVISIA AMBAR за клас 32 - бира.

Първоначално EUIPO потвърждава опозицията поради сходството между словните части на знаците и сходството и идентичността на стоките.

Апелативният борд на EUIPO обаче отхвърля опозицията с довода, че наличното сходство между словните елементи не е достатъчно с оглед разликите във визуално отношение, още повече, че словната част в заявената марка се чете по-трудно.

Съдът отменя това решение, като приема, че Апелативния състав е допуснал грешка в преценката си.

Според съда словната част в заявената марка може да бъде прочетена, което води до обръкващо сходство с по-ранната марка. Освен това визуалните елементи в подобно сравнение не могат да имат по-висока тежест за оценката от словните такива.

Източник: WIPR.

Обезщетения за нарушаване на търговски марки в Аржентина

Carlos Castrillo публикува интересна статия за Marques Class 46, която касае промяна в съдебната практика относно присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски марки в Аржентина.

Според местното законодателство за да бъде присъдено обезщетение то трябва да бъдае доказано наличие на нарушение, вина и претърпени загуби в следствие на нарушението.

Според местната практика е необходимо да се докаже безспорно връзката между нарушението и претърпените загуби, както и самите загуби. Поради тази причина съдът обикновенно отказва присъждането на такива обезщетения.

Това предоставя сравнително спокойствие на нарушителите на права върху търговски марки в страната, тъй като те рискуват единствено преустановяването на нарушението и плащането на съдебните разходи.

Ново решение на Апелативният съд по дело между Adidas и Juan Carlos Chilemi SRL обаче позволява присъждането на служебно обезщетение дори и ако претърпените загуби не са били установени. 

Според съда аржентинската компания е нарушила правата върху фигуративни марка на Adidas за трите ивици. Макар че Adidas не са доказали ясно какви загуби са претърпели в следствие на това нарушение, съдът присъжда 55 000 долара обезщетения.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

Успешната IP стратегия на Lego

Rosie Burbidge публикува интересна статия за IP Kat, която дискутира успешната история относно управлението на интелектуалната собственост на LEGO, изложена на конференцията за защита на търговски марки във Франкфурт.

Статията разглежда различните етапи през които минава защитата на продуктите на компанията, както и отделните похвати използвани за нейното затвърждаване през годините.

В допълнение на портфолиото от търговски марки, Lego използва и такова от регистрирани домейни, както и правоприлагане свързано с авторски права.

Освен това компанията изгражда силно присъствие в социалните мрежи, като провежда постоянна разяснителна кампания за нуждата от защита на интелектуалната й собственост. Интересен момент представлява и специално създадено видео, което се предодставя на граничните власти на отделните държави за улесняване разпознаването на фалшиви Lego продукти.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

BMW спечели дело относно своята Mini Cooper марка

BMW спечели съдебно дело в Германия срещу китайската компания Ninebot, която продава електрически скутери.

Делото касае рекламен клип на Ninebot, в който наред с нейния продукт се показва и автомобил Mini Cooper, като изображението на марката се вижда ясно.

Според немската компания това е нелоялна практика от страна на Ninebot, която не е получила разрешение за използване на марката Mini Cooper в рекламния клип, като с действията си тя цели възползване от репутацията на бранда, който е наложен на пазара от десетилетия.

Съдът потвърждава тази позиция на BMW, като приема, че марката е била показана в клипа прекалено ведно и целенасочено.

Източник: WIPR.

Самоа се присъедини към Мадридския протокол

WIPO информира за присъединяването на Самоя към Мадриския протокол за международна регистрация на търговски марки.Протоколът влиза в сила за страната от 04.03.2019, от когато тя ще може да бъде посочвана в заявки за международни марки.

Повече информация тук.

Smart Things не може да бъде търговска марка в ЕС

Samsung Electronics спечели производство по заличаване срещу следната заявена европейска марка за класове 9, 20 и 35:

Заличаването е базирано на абсолютни основания - описателност на думите Smart и Things във връзка с посочените стоки. Според заявителя марката е отличителна, тъй като към датата й на заявка 2012 изразът Smart Things не е бил включен в речниците, а определението ‘internet of things’ не е било популярно сред потребителите.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията с довода, че макар думите Smart Things да са описателни, наличието на емотикон в състава на марките й придава минимална степен на отличителност.

Решението е обжалвано. 

Според Апелативният борд марката е напълно описателна, като наличието на емотикон не преодолява този недостатък. Според решението, подобни фрази трябва да бъдат оставени за използване от всички пазарни участници имайки предвид, тяхното масово използване във връзка с различни технологии. Фактът че към 2012 година фразата не е включена в речници не може да оправдае предоставянето на подобен монопол.

Източник: WIPR.

Възможно ли е H2O+ да бъде търговска марка за козметични продукти в ЕС?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑824/17 H2O Plus LLC срещу EUIPO.

Делото касае опит на американската компания H2O Plus да регистрира следната европейска марка:

в класове:

Клас 3: "Немедицински препарати за грижа за кожата; козметични препарати за грижа за кожата; козметични препарати за грижа за тялото; продукти за грижа за кожата, а именно немедицински кожен серум, серум за красота, немедицински серум срещу стареене, козметични кремове, кремове за лице и тяло, кремове за очи, кремове против бръчки, кремове против стареене, нощни кремове, ; слънцезащитни кремове, кремове за нокти, лосиони за лице и тяло, лосиони за кожа, лосиони за тяло с SPF, гелове за козметични цели, гелове за красота и гелове за душ и вана; очни лосиони; очни гелове; маски за лице; лицеви измивания; кремове за лице; почистващи препарати за лице; овлажнители за лице; овлажнители за кожа; кожни маски; козметични маски; красота маски; маски за очи за гел; тонизиращ лосион за лицето, тялото и ръцете; тоник против стареене; тонер за кожа; сапун; анти-стареене почистващ препарат; почистващи средства за кожа, кърпи, импрегнирани с препарат за почистване на кожата; гелове за почистване на кожата; Препарати за грижа за кожата, а именно кожни пилинг; козметични препарати, а именно, стягащи кремове, стягащи лосиони, овлажнител за лице с SPF, прах за лице, нелечебни препарати за ексфолиране за лице, кожа, тяло, ръце и крака; крем за устни; балсам за устни; Немедицински препарати за грижа за устните; Балсам за устни с SPF; отстранител на грим; кърпи или тъкани, импрегнирани с препарат за почистване на кожата; козметични парфюми за лице, кожа, тяло, ръце и крака; Кремове за грижа за тялото; тяло и козметика за грижа за красотата; душ-гел; препарати за грижа за кожата, а именно, балсам за тяло, лосиони за локално приложение върху кожата и тялото, кремове и масла за козметична употреба; тяло масло, тяло масло, препарати за грижа за косата, шампоани и балсами за коса; крем за ръце; Немедицински крем за крака и крака за крака; червило; балсами за след бръснене; сапуни за бръснене; препарати за бръснене, кремове за предварително бръснене, масла за предварително бръснене; немедицински соли за баня, немедицински препарати за баня; освежители за кожа; антиперспиранти; лични дезодоранти; дезодоранти за грижа за тялото; козметични тампони; предварително навлажнени козметични кърпички; маски за тяло; измиване на тялото; козметични препарати за грижа за очите; гланц за устни; Препарати за грижа за нокти; Медицински лосиони за лечение на акне; Немедицински препарати за лечение на акне; "

Клас 5: "Медицински слънцезащитни продукти, а именно лосиони, съдържащи слънцезащитно средство; препарати за лечение на акне, а именно почистващи подложки, лосиони, кремове и почистващи препарати.

EUIPO отказва регистрацията на база абсолютни основания, неотличителност и описателност във връзка с посочените стоки. Според ведомството потребителите биха възприели марката, като указваща състава и химическата формула на продуктите (H2O е означението за вода), а знакът + би посочвал тяхното високо качество.

Решението е обжалвано. Според компанията марката е отличителна, тъй като може да се възприеме, като комбинация от букви, цифри и символи.

Съдът потвърждава отказът приемайки, че макар някои от посочените стоки да не се състоят предимно от вода то марка би се възприела от потребителите именно във връзка с подобен състав. Наличието на знакът + не е достатъчен за да преодолее липсата на отличителност на марката.

Източник: WIPR.

Заблуждава ли енергийният клас на прахосмукачките в ЕС?

Европейският съд излезе с решение по дело C‑632/16 Dyson Ltd, Dyson BV срещу BSH Home Appliances NV, което касае спор относно обозначаването на консумацията на енергия при прахосмукачки и в каква степен то може да бъде нелоялна търговска практика.

Предистория:

Dyson и BSH предлагат на пазара прахосмукачки, които съгласно Делегиран регламент № 665/2013 трябва да бъдат обозначени при продажбата им с енергиен етикет. Това етикетиране отразява резултатите от изпитвания за енергийна ефективност, проведени с празна торбичка. Dyson упреква по-специално BSH, че заблуждава потребителя и в нарушение използва нелоялни търговски практики. В този контекст Dyson предявява иск пред запитващата юрисдикция — voorzitter van de Rechtbank van koophandel te Antwerpen (председател на Търговски съд Антверпен, Белгия).

Първоначално запитващата юрисдикция отхвърля твърдението на Dyson, че BSH упражнява нелоялна търговска практика, като посочва енергиен клас А върху енергийните етикети на прахосмукачките, които предлага на пазара. Всъщност такова класиране е било именно класирането, до което водят изпитванията, проведени с празна торбичка за прах, и тези изпитвания се приемат от запитващата юрисдикция като единствените, които позволяват да се направи оценка на годишната консумация на енергия на прахосмукачките.

Впоследствие обаче запитващата юрисдикция посочва, че правилно Dyson твърди, че изпитванията, проведени с празна торбичка за прах, не съответстват на нормалната употреба на прахосмукачката и тези изпитвания не позволяват да се сравнят уредите, когато работят на различни принципи, а именно, от една страна, прахосмукачки като предлаганите от BSH на пазара, които имат торбичка за прах, порите на която се запушват в зависимост от употребата, което изисква двигателят да развива по-голяма мощност, а от друга страна, прахосмукачките с марка „Dyson“, които нямат такава торбичка, и употребата им не оказва влияние върху мощността, която двигателят трябва да развие. Поради това според нея се поставя въпросът дали, пропускайки да уточни метода на проведените изпитвания, BSH не заблуждава потребителя.

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че BSH единствено спазва Делегиран регламент № 665/2013. Този регламент урежда много подробно оформлението на енергийния етикет и информацията, която следва да се посочи в него, така че при преценката коя информация да съобщи на потребителя, BSH е обвързан от ограниченията на това средство за комуникация. Според тази юрисдикция с оглед на член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2005/29 трябва да се изследва въпросът дали BSH има свобода на преценка при решението каква информация да посочи върху предлаганите от него уреди на пазара относно консумацията на електроенергия.

Запитващата юрисдикция посочва още, че наред с енергийния етикет, който се изисква от Делегиран регламент № 665/2013, BSH добавя върху прахосмукачките си други символи, а именно зелен етикет с означението „Energy A“, в който се посочва, че прахосмукачката като цяло отговаря на изискванията на клас А на енергийна ефективност, оранжев етикет с означението „AAAA Best rated: A in all classes“, посочващ, че по отношение на ефективността на почистване както на килим, така и на твърд под прахосмукачката отговаря на изискванията за клас А на енергийна ефективност и на обратно изпускане на прах, и черен етикет с изображение на килим и с означението „class A Performance", указващ, че по отношение на коефициента на събиране на прах от килим прахосмукачката отговаря на изискванията за клас А.

Тази юрисдикция посочва, че BSH предоставя и вече съобщена посредством енергийния етикет информация и поставя въпроса дали Делегиран регламент № 665/2013 допуска такава практика.

При тези обстоятелства voorzitter van de Rechtbank van koophandel te Antwerpen (председател на Търговски съд Антверпен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли точното спазване на [Регламент № 665/2013], без определеният в приложение II към него етикет да бъде допълван с информация относно условията на изпитванията, довели до класифицирането в определен клас на енергийна ефективност съгласно приложение I [към този регламент], да се разглежда като заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от [Директива 2005/29]?

2) Допуска ли [Регламент № 665/2013] към етикета да се добавят и други символи, съобщаващи същата информация?“.

Решението на съда:

1) Член 7 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че непредоставянето на потребителя на информация за условията на изпитванията, довели до енергийната класификация, посочена в етикета за класа на енергийна ефективност на прахосмукачките, чийто образец се съдържа в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки, не представлява „заблуждаващо бездействие“ по смисъла на тази разпоредба.

2) Делегиран регламент № 665/2013 във връзка с член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска освен върху етикета за класа на енергийна ефективност на прахосмукачките, чийто образец се съдържа в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013, да се поставят етикети или символи, припомнящи посочената в енергийния етикет информация, ако поставянето може да подведе или обърка крайните ползватели относно консумацията на енергия на продаваната на дребно прахосмукачка при употребата ѝ, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички относими обстоятелства и като вземе предвид възприятията на средния краен потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културните и лингвистичните фактори.

Кратки IP новини

1. Мексико стартира използването на TM Class.За повече информация тук.

2. Новият доклад на CISAC за 2018 г. За повече информация тук.  

3.  Как да получите за своята проява знака на ЕГКН 2018? През 2018 г. в цяла Европа ще се състоят прояви, посветени на европейското културно наследство. Използването на знака на ЕГКН е вашата възможност да допринесете за това целогодишно честване! За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

PepsiCo спечели хрускав спор пред Европейския съд

PepsiCo спечели съдебно дело T‑82/17 пред Общия съд на Европейския съюз, относно искане за отмяна на регистрирана от страна на немската компания Intersnack Group GmbH европейска марка ‘Exxtra Deep’ за класове 29, 30, 31.

Според PepsiCo марката е описателна и неотличителна за стоките в посочените класове, поради което не може да бъде регистрирана.

EUIPO се съгласява частично с тези твърдения, като приема, че марката е описателна относно продукт Чипс, тъй като думата deep се използва за описание на формата на извивките на продукта. За останалите продукти, включително за консервирани, сушени и обработени плодове и зеленчуци, марката не е счетена за описателна.

PepsiCo обжалва.

Според Общия съд, EUIPO е допуснало грешка при оценката на обхвата на стоките за които може да се приложи описателността. Съдът приема, че чипс може да бъде произведен и от други продукти освен от картофи, и по точно:

Първо, както е изрично посочено в описанието на стоките от клас 29, указани в спорната марка, стоките за хрускане (а именно чипсът) са направени на базата на картофи, за които не може да се оспори, че са зеленчук, както твърди по-специално определението на Oxford English Dictionary, представено от жалбоподателя пред EUIPO, според което зеленчукът е „всеки жив организъм, който не е животно; по-специално принадлежащ към растителното царство“ Този факт не е оспорен от встъпилата страна.

Второ, чипсът може да бъде произведен от зеленчуци, различни от картофите, или от плодове, както подчертава жалбоподателят.

Трето, не е изключено чипсът от зеленчуци или плодове да се счита за сушени или обработени зеленчуци или плодове. Както посочва жалбоподателят, чипсът може да бъде пържен или сушен или обработен.

Четвърто, както правилно посочва жалбоподателят, плодовете и зеленчуците, спадащи към клас 29, са „консервирани, сушени или обработени“. Не става въпрос за пресни плодове, които спадат към клас 31. Именно от консервирани, сушени или обработени зеленчуци и плодове е произведен чипсът или в по-широк смисъл — „стоки[те] за хрускане на базата на картофи, получени чрез пресоване или под формата на топки, а ако не — произведени или подготвени по всякакъв друг начин“.

Така поради изтъкнатите от жалбоподателя мотиви, които EUIPO не оспорва, следва да се приеме, че „стоки[те] за хрускане на базата на картофи, получени чрез пресоване или под формата на топки, а ако не — произведени или подготвени по всякакъв друг начин“, спадащи към клас 29, са обхванати от категорията на „консервирани[те], сушени[те] и обработени[те] плодове и зеленчуци“, включени в същия клас.

Европейското патентно ведомство пусна бета версия на обновената ESPACENET

Европейското патентно ведомство пусна бета версия на обновената си база данни за търсене на патенти ESPACENET, която е достъпна тук.

Новата база данни предоставя по-модерна динамична и интуитивна визия, която е оптимизирана за работа, както на десктоп устройства, така и на таблети и телефони.

Повече информация за тази бета версия може да откриете в приложеното видео.

EPO предоставя възможност за изпращане на мнения относно тази версия тук.

Как Tesco запази изненадата около новине си магазини във Великобритания?

Claire Jones (Novagraaf) публикува любопитна статия за Lexology, която показва един интересен аспект от стратегията за защита на търговски марки и връзката й с общата стратегия на една компания.

Случаят касае английската верига магазини TESCO, която стартира нови търговски обекти, които да са директен конкурент на Lidl и Aldi под марката Jack’s.

Компанията иска да запази пълна поверителност до момента на отварянето на новите магазини, като за целта подписва декларации за конфиденциалност със служителите и партньорите си.

Какво става обаче с марката? 

Основният съвет който всяка компания може да получи е че тя трябва да има заявена и регистрирана марка преди да започне нейното използване поради риск от евентуални проблеми с притежатели на идентични или сходни знаци.

В случая обаче заявката на марка във Великобритания или ЕС би разкрило част от намеренията на компанията.

Какво е решението?

Заявка за марка Jack’s в Шри Ланка за всички класове на Ницката класификация. 

Всеки би попитал какъв е смисълът от това. Според Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, обаче, ако си заявил марка в една страна членка и в рамките на 6 месеца заявиш същата марка и в друга страна членка то може да ползваш датата на заявката в първата страна.

В случая Tesco заявяват марките си в Европа в рамките на тези 6 месеца ползвайки приоритетната дата от Шри Ланка.

Естествено рискът от порблеми тук не напълно изключен особено ако има по-ранни марки във Великобритания или ЕС, но моментът на изненада е посгитнат в не малка степен.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

Очаква ли ни автомобилна революция?

Според Европейскито патентно ведомство отговорът е да. Причината за това заключение според ведомсдтвото е ясната статистика според която патентите свързани със самоуправляващи се автомобили са нараснали с 330% за периода 2011-2017г. За сравнение ръстът в патентоването на всички останали технологии за същия период е 16%.

Трябва да се има предвид че заявители на патенти далеч не са само автомобилни производители но и различни технологични компании. Според статистиката най-големите заявители на подобни патенти са: Samsung (624 патента), Intel (590), Qualcomm (361), LG (348), и Bosch (343).

Повече информация може да откриете тук.

Вкусът на храните не може да бъде обект на авторско право според Европейският съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑310/17 Levola Hengelo BV срещу Smilde Foods BV, което най-общо касае въпросът дали вкус на хранителни продукти може да бъде обект на авторско право. Предисторията е:

Heksenkaas, или Heks’nkaas (наричано по-нататък „Heksenkaas“), е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на сключен през 2011 г. договор и срещу възнаграждение, зависещо по размер от оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост.

На 10 юли 2012 г. е предоставен патент за метода на производство на Heksenkaas.

От м. януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование Witte Wievenkaas за верига от супермаркети в Нидерландия.

Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola предявява иск срещу Smilde пред Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд, Нидерландия).

След като посочва, че според него авторско право върху даден вкус се отнася до „цялостното усещане на вкусовите рецептори при консумацията на хранителен продукт, включително възприятието в устата от допира с него“ Levola иска от Rechtbank Gelderland (Районен съд, Гелдерланд) да постанови, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и че следователно се ползва с авторскоправна закрила като произведение по смисъла на член 1 от Закона за авторското право, а от друга страна, че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това произведение. Levola също така иска този съд да задължи Smilde да преустанови за в бъдеще всяко нарушение на авторското му право, като по-специално да прекрати производството, покупката, продажбата или друга търговска дейност с продукта с наименование Witte Wievenkaas.

С решение от 10 юни 2015 г. Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд) приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта Heksenkaas следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези.

 Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Според нея по същество поставеният централен въпрос по главното дело е дали вкусът на хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила. Тази юрисдикция добавя, че страните по главното дело застъпват диаметрално противоположни позиции по този въпрос.

Според Levola вкусът на хранителен продукт може да се окачестви като литературно, научно или художествено произведение, ползващо се с авторскоправна закрила. Levola се позовава по-специално на решение от 16 юни 2006 г. на Hoge Raad der Nederlanden (Върховния съд на Нидерландия), Lancôme (NL:HR:2006:AU8940), в което този съд принципно приема за възможно признаването на авторско право върху аромата на парфюм.

Обратно, според Smilde системата за закрила на авторското право се отнася само за визуални и звукови произведения и тя не включва закрила на вкусове. Освен това нетрайният характер на хранителните продукти и субективният характер на вкусовото възприятие изключвали класифицирането на вкуса на хранителен продукт като закриляно с авторско право произведение. Също така изключителните авторски права върху произведение, предмет на интелектуална собственост, и ограниченията, на които са подложени тези права, практически били неприложими към вкусовете.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Cour de cassation (Касационен съд, Франция) категорично отхвърля възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. (FR:CCASS:2013:CO01205). Поради това била различна практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз, що се отнася до въпрос, сходен с поставения в разглежданото главно дело — за авторскоправната закрила на аромат.

При тези условия Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) а)      Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на неговия автор? По-конкретно:

б)Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва безспорно „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до визуалните и/или звуковите произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?

в) Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение?

г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива [2001/29] авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт?

2) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):

а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на даден хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право?

б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт?

в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт? Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам да прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила? Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора?

г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право? […] [отбелязване относно постановяването на съдебното решение; подписи; отбелязване във връзка с удостоверяването]“.

Решението на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила на основание на тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.

Asics загуби дело пред Европейския съд относно визията на логото си

Японската компания Asics загуби дело пред Европейския съд, което касае подадена от страна на компанията опозиция срещу следната заявена фигуративна европейска марка в класове 18, 24 и 25:

Срещу тази марка, Asics противопоставя две свои по-ранни марки, едната европейска, другата испанска, чиято визия е почти идентична, за класове 18, 25 и 28:

EUIPO отхвърля опозицията с довода, че марките не са объркващо сходни поради разликите им във визуално отношение.

Решението е обжалвано.

Европейският съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда марките не са сходни, тъй като впечатлението създавано от по-ранните марки на Asics е за движение и е различно от опростеното геометрично представяне на по-късната марка.

Доводът на японската компания, че при реално използване на марката сходството е дори по-голямо, е отхвърлено, тъй като за сравнението е важно единствено начина на регистрация на марките.

В допълнение претендираната общоизвестност на марките също е отхвърлена поради липсата на нужната степен на сходство между марките.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

Сан Марино се присъедини към Хагската спогодба за международна регистрация на дизайни

WIPO съобщава за присъединяването на Сан Марино към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. Спогодбата, която ще влезе в сила за страната от 26.01.2019, предоставя улеснен начин за заявяване на промишлени дизайни в различни държави по света, на базата на попълване на една единствена заявка и заплащане на една такса.

Повече информация може да откриете тук.

Laura Peter е новият директор на американското патентно ведомство

USPTO обяви назначаването на Laura Peter, като нов директор на ведомството. Laura Peter има дългогодишен опит в областта на защитата на интелектуална собственост, който е придобила на различни позиции последната от които, като главен съветник по въпросите на интелектуална собственост в технологичната компания  A10 Networks. Г-жа Peter ще оглави едно от най-натоварените патентни ведомства в света с над 13 000 служители.

Повече информация може да откриете тук.

ЕС с нов план за защита на интелектуалната собственост в съюза

Новина от Съвета на Европейския съюз:

Днес Съветът одобри нов план за действие на ЕС в областта на митниците с цел борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС).

Новият план за действие ще обхване периода 2018—2022 г.

С него ще се осигури ефективно прилагане на ПИС, ще се противодейства на търговията със стоки, нарушаващи ПИС, по международните вериги за доставка и ще се укрепи сътрудничеството в тази област с Европейската обсерватория, както и със съответните правоприлагащи органи.

Комисията се приканва да изготви до пролетта на 2019 г. пътна карта за изпълнението на новия план за действие, както и да наблюдава това изпълнение и да представя годишни доклади на Съвета.

Повече информация може да откриете тук.

Малави се присъедини към Мадридския протокол

WIPO информира за присъединяването на Малави към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. По този начин страните членки на Протокола стават 102.

Регистрацията на международни марки в Малави ще отнема до 18 месеца, срок в който може да се постанови отказ. Освен това лицензирането на марки ще изисква вписването на лицензията в местното патентно ведомство.

Протоколът влиза в сила за страната от 25.12.2018.

Повече информация тук.

Нови такси за регистрация на международни марки за Бенелюкс

WIPO информира за въвеждането на нови индивидуални такси при посочване на Бенелюкс в заявки за международни марки. Според информацията новите такси влизат в сила от 01.01.2019 и са както следват:

Повече информация тук.

Фонетика, алкохол и решение на Европейския съд

През пролетта на 2018 година Общият съд на Европейския съд излезе с интересно решение по дело T-15/17, което касае заявена европейска марка YAMAS за алкохолни напитки и по-ранна марка LLAMA за същите стоки.

EUIPO потвърждава опозицията с довода, че макар марките да са с ниско визуално сходство и да са напълно различни от концептуална гледна точка то идентичността на стоките в комбинация с високата степен на фонетично сходство само за потребителите в Испания, може да доведе до възможност за объркване на потребителите.

Причината за този извод се крие в естеството на алкохолните напитки, които според ведомството се поръчват устно в различни понякога шумни заведения, като ресторанти, и дискотеки. В част от тези случаи потребителите дори не виждат опаковката на продукта,  а само го назовават. Поради тази причина фонетичното сходство в случая само за испански потребители има преимуществено значение при оценката за наличие на объркващо сходство между марките.

Съдът потвърждава това решение.

iGrill не може да бъде марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело T‑822/17, Weber-Stephen Products LLC срещу EUIPO. То косае опит на американската компания Weber-Stephen Products да регистрира европейска словна марка iGRILL за класове: 

- 9 "Компютърен хардуер; Компютърен софтуер; Софтуер за мобилни телефони; Електрически измервателни уреди; Електронни термометри, различни от медицинските; Уреди за контрол на мониторинг (електрически); Термометри; Софтуер за изтегляне; Електронни температури Монитори, различни от медицински; Електронни температурни записващи устройства, различни от предназначените за медицинска употреба "

-  21: "Домакински, кухненски и барбекю прибори и съдове (не от благородни метали или покрити с тях); покриване на скарата ".

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност във връзка със заявените стоки. Буквата i се разбира, като интелигентно техническо, IT решение касаещо продукт за печене грил. 

Решението е обжалвано.

Съдът потвърждава позицията на ведомството. Доводите на компанията, че марката не е описателна защото буквата i не се свързва с технологии са отхвърлени, най-малкото самата марка е заявена за стоки свързани именно с технологии.

Според Weber-Stephen Products  посочените стоки в клас 9 не касаят конкретно интелигенти технически решения относно грилове.

Съдът, обаче, счита че така посочените стоки могат да обхванат и технологии свързани с работата на гриловете.

Източник: WIPR.

Могат ли военни доклади да бъдат обект на авторско право?

Главният адвокат на Европейския съюз M. SZPUNAR излезе с тълкувателно становище по дело Дело C‑469/17 Funke Medien NRW GmbH срещу Bundesrepublik Deutschland, което касае следното:

За ответника, Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), ежеседмично се изготвя доклад за военното положение относно мисиите и операциите на Bundeswehr (федералната армия на Германия) в чужбина и промените в обстановката в района на мисията или операцията. Докладите се изпращат под наименованието „Unterrichtung des Parlaments“ („Информация за парламента“, наричана по-нататък „UdP“) на определени членове на Bundestag (Федерален парламент, Германия), отдели в Bundesministerium der Verteidigung (Федерално министерство на отбраната) и в други федерални министерства, както и на определени служби, подчинени на Федералното министерство на отбраната. UdP се считат за „класифицирана информация — ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ“, което е най-ниското ниво на поверителност. Наред с това ответникът публикува съкратени версии на UdP като „Информация за обществеността“ (наричани по-нататък „UdÖ“).

Жалбоподателят, Funke Medien NRW GmbH (наричано по-нататък „Funke Medien“), дружество, учредено съгласно германското право, поддържа интернет портала на ежедневника „Westdeutsche Allgemeine Zeitung“. На 27 септември 2012 г. то подава искане за достъп до всички UdP, изготвени в периода от 1 септември 2001 г. до 26 септември 2012 г. Това искане е отхвърлено с мотива, че разгласяването на информацията можело да има отрицателни последици за накърними от гледна точка на сигурността интереси на федералната армия. По неизвестен начин жалбоподателят все пак получава достъп до голяма част от UdP и публикува редица от тях под наименоването „Afghanistan-Papiere“ („Документи за Афганистан“).

Тъй като счита, че Funke Medien е нарушило авторското ѝ право върху тези доклади, Федерална република Германия предявява срещу него иск за преустановяване на нарушението, който е уважен от Landgericht (областен съд). Подадената от Funke Medien жалба е отхвърлена от въззивния съд. В ревизионната си жалба Funke Medien поддържа искането си за отхвърляне на иска за преустановяване на нарушението.

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?“.

13. Актът за преюдициално запитване е постъпил в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили Funke Medien, германското, френското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани страни са представлявани в проведеното на 3 юли 2018 г. съдебно заседание.

Мнението на Главния адвокат:

Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 52, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да се позовава на авторското си право, произтичащо от член 2, буква a) и от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, за да попречи на публичното разгласяване — в рамките на обсъждане на въпроси от общ интерес — на издадени от тази държава членка поверителни документи. Това тълкуване не е пречка посочената държава членка, като спазва правото на Съюза, да приложи други разпоредби от вътрешното си право, по-специално разпоредбите относно опазването на поверителната информация.

Нова база данни за сортове растения и породи животни

Патентно ведомство на Р.България пусна в експлоатация новата си електронна база данни относно заявени и регистрирани сортове растения и породи животни. Чрез тази база данни всеки заинтересован може да направи справка да защитен сорт или порода.

Повече информация тук. 

"Cooking Chef Gourmet" не може да бъде търговска марка според Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение, с което потвърди позицията на EUIPO да откаже регистрация на словна марка ‘Cooking Chef Gourmet’ за класове 7 и 11(домакински уреди за готвене) , заявена от  италианската компания De’Longhi.

Отказът е безиран на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.

Според ведомството марката има хвалебствен характер за потребителите (както обикновенни такива, така и специализирани в ресторантьорската индустрия) използващи английски език.

Съдът потвърждава това решение. Доводите на De’Longhi, че въпросната марка има придобита отличителност на база по-ранна известна марка  Chef, използвана от 50-те години на 20в. насам, са отхвърлени. Причината е че не са приведени доказателства за това пред EUIPO, освен това заявената марка се различава значително от по-ранната известна марка.

Източник:WIPR.

Да прехвърлиш отговорността за нарушаване на авторски права на родителите си - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе със позиция по дело  C‑149/17,Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer, което касае следното:

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга.

 Г‑н Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

С писмо от 28 октомври 2010 г. Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него, но че доколкото му е известно, те не са имали въпросното произведение на своя компютър, не са знаели за съществуването му и не са ползвали софтуер за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на въпросното нарушение на авторското право компютърът на заинтересования бил изключен.

Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право, тъй като е посочил, че е възможно и родителите му да са извършили това нарушение.

Bastei Lübbe обжалва решението на Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия).

Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, е склонен да приеме г‑н Strotzer за отговорен, тъй като от неговите обяснения не следва, че в момента на извършване на нарушението интернет връзката е била ползвана от трето лице. Поради това съществува голяма вероятност г‑н Strotzer да е извършителят на нарушението на авторското право.

При все това запитващата юрисдикция е длъжна да приложи разпоредбата на член 97 от Закона за авторското право и сродните му права, изменен със Закона от 1 октомври 2013 г., както се тълкува от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), с която според нея осъждането на ответника би могло да влезе в противоречие.

Наистина съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), както я тълкува запитващата юрисдикция, ищецът е длъжен да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна и носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Освен това Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) приема, че съществува презумпция, че такова нарушение е извършено от притежателя на интернет връзката, след като никое друго лице не е имало възможност да използва тази интернет връзка към момента на нарушението. Ако обаче интернет връзката не е защитена в достатъчна степен или съзнателно е предоставена за ползване от други лица, то не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

В този случай практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) все пак възлага на притежателя на интернет връзката вторично задължение да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна. Последният изпълнява това вторично задължение, когато изтъква, че други лица, чиято самоличност евентуално разкрива, имат отделен достъп до неговата интернет връзка и следователно е възможно да са извършили твърдяното нарушение на авторското право. Ако обаче член на семейството на притежателя на интернет връзката е имал достъп до нея, притежателят ѝ не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението на съда:

Член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, от една страна, и член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, от друга, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство — както се тълкува от компетентния национален съд — съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

Как да защитим изкуственият интелект с патент?

Darren Hau (Marks & Clerk) публикува интересна статия за Lexology, която дискутира въпроса с възможностите за патентна защита на изкуствения интелект (ИИ).

Както е известно компютърните програми и математичедските методи, които са в основата на ИИ са изключени от обхвата на патентната закрила. Причината за това, е че тази закрила изисква техническо решение на технически проблем с конкретен технически ефект.

Въпросът е кога една компютърна програма, включително и ИИ изпълнява техническа функция с такъв конкретен технически резултат.

Европейското Патентно ведомство обнови ръководството си относно осъществяването на патентна експертиза, което дава някои разяснения по този въпрос. Например примери за технически ефект от софтуер могат да бъдат:

- контрол на специфични технически системи и процеси;

- криптиране и декриптиране на електронна комуникация;

- аудио и видео анализи;

- гласово разпознаване и трансформиране на глас в текст;

- др.

Внимателното вглеждане в изискванията и примерите показва, че ИИ може да бъде обект на патентоване, не сам по себе си но във връзка с конкретна техническа задача и решение.

Пълният текст на статията може да откриете тук.