Нови такси за посочване на ЕС в заявки за международни марки

WIPO съобщава за въвеждането на нови такси за посочването на Европейския съюз в заявки за международни марки, както и за подновяване регистрацията на такива марки. Новите такси влизат в сила от 12.10.2023 и са както следва:

Решение на Европейския съд по дело за търговска марка с нарушители от различни държави

Европейският съд излезе с тълкувателно решение C‑832/21 по дело Beverage City & Lifestyle GmbH, MJ, Beverage City Polska Sp. z o.o., FE and Advance Magazine Publishers Inc, което има следната предистория:

Advance Magazine Publishers Inc., установено в Ню Йорк, е притежател на няколко марки на Европейския съюз, съдържащи словния елемент „Vogue“, за които твърди, че са марки с репутация.

Beverage City Polska е дружество по полското право, установено в Краков (Полша). То произвежда, рекламира и предлага на пазара енергийна напитка с наименованието „Diamant Vogue“. Неговият управител, FE, също е с местоживеене в Краков.

Beverage City & Lifestyle е дружество по германското право, установено в Шорфхайде, провинция Бранденбург (Германия). Управителят му, MJ, е с местоживеене в Нидеркасел, провинция Северен Рейн—Вестфалия (Германия). Между това дружество и Beverage City Polska има договор за изключителна дистрибуция за Германия, съгласно който то купува от него енергийната напитка, посочена в предходната точка. Въпреки сходството на имената им, двете дружества не са част от една и съща група.

Тъй като счита, че правата върху марките му са нарушени, Advance Magazine Publishers предявява срещу тези дружества и техните управители пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — като компетентен за федерална провинция Северен Рейн—Вестфалия съд за марките на Европейския съюз — иск за преустановяване на нарушението на цялата територия на Съюза, както и за предоставяне на информация и счетоводни документи и за установяване на задължението за изплащане на обезщетение. Впоследствие тези допълнителни искове са ограничени до действията в Германия.

Областен съд Дюселдорф уважава иска, предявен от Advance Magazine Publishers, като обосновава международната си компетентност по отношение на Beverage City Polska и FE с член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Той приема, че в случая по главното производство са приложими принципите, изведени от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724).

Beverage City Polska и FE обжалват решението на Областен съд Дюселдорф пред Висш областен съд Дюселдорф, Германия.

Те твърдят липса на международна компетентност на германските съдилища да разгледат предявения срещу тях иск, като подчертават, че са извършвали дейност и са доставяли стоките на своите клиенти само в Полша. Освен това решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), не било приложимо за тяхното положение, тъй като между тях, от една страна, и Beverage City & Lifestyle и MJ, от друга, нямало релевантна връзка.

Според запитващата юрисдикция, за да имат германските съдилища международна компетентност да разгледат иска срещу Beverage City Polska и FE, е необходимо съгласно член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 връзката между този иск и предявения иск срещу MJ, когото тя квалифицира като „привързващ ответник“, да е толкова тясна, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

Тя обаче счита, че в случая за разлика от делото, по което е постановено решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), съществуващото между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle отношение между клиент и доставчик не се отнася до т.нар. привързващ ответник, защото той бил привлечен под отговорност само в качеството си на представител на последното дружество. Освен това тя посочва, че тези две дружества не са част от една и съща група дружества и действат на своя отговорност и независимо едно от друго.

Запитващата юрисдикция все пак иска да се установи дали наличието на договор за изключителна дистрибуция между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle е достатъчно, за да е изпълнено условието по член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че делото по главното производство се отнася до едни и същи марки и едни и същи стоки.

При това положение Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:

„Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?“.

Решението на съда:

Член 8, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки може да бъде предявен иск пред съда по местоживеене на един от тях, сезиран в рамките на иск за установяване на нарушение с претенции срещу тях от притежателя на марка на Европейския съюз, когато ответниците са упрекнати в това, че са извършили по същество идентични нарушения на правата върху тази марка, и тези ответници са обвързани от договор за изключителна дистрибуция.

Емотикони и емоджита не могат да бъдат европейски марки

Апелативният борд на EUIPO потвърди решението на ведомството за отказ на заявка за марка състояща се от следният емотикон:

Марката е заявена за класове 36 и 37 -  финансови услуги и такива свързани с недвижими имоти и строителство.

Според ведомството този емотикон представлява неформален знак за Обич използван за изразяване на чувства в писмен текст. Поради това потребителите не биха възприели знака, като такъв посочващ търговски произход, а по-скоро като знак свързан с предаване на рекламно съобщение или просто като елемент с декоративна стойност.

В контекста на посочените услуги, знакът би се възприел, като индикиращ задоволство от тяхното използване, поради което той е напълно лишен от отличителна способност.

Източник: Alicante news.

Обхват на иск за недействителност на търговска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑654/21 - LP срещу KM. Казусът касае обхвата на насрещен иск за недействителност на марка в дела за нарушаване на права върху търговски марки. Случаят има следната предистория:

LM е притежател на словната марка на Европейския съюз „Multiselect“ (наричана по-нататък „спорната марка“), регистрирана на 5 юни 2018 г. за стоки и услуги от класове 9, 41 и 42. Тези стоки и услуги включват по-специално съвети в областта на професионалното ориентиране, информация в областта на обучението, инсталиране и актуализиране на компютърен софтуер, както и публикуване на текстове и онлайн доставка на електронни публикации.

От 2009 г. насам в рамките на икономическата си дейност KP предлага в книжен и в електронен формат наръчник, който е посветен на подготовката за психологически тестове, представляващи един от етапите в процедурата за подбор на кандидати за работа в полицията, и който е обозначен със спорната марка. KP рекламира наръчника си на различни уебсайтове.

На 26 февруари 2020 г. LM предявява иск за нарушение пред запитващата юрисдикция Окръжен съд Варшава, Полша, с който моли да се разпореди на KP да преустанови да обозначава със спорната марка стоките и услугите, които предлага, и да му се забрани да помества тази марка върху всякакъв вид маркетингови материали за тези стоки и услуги.

В хода на производството, на 30 юли 2020 г., KP предявява насрещен иск за обявяване на недействителност на спорната марка за част от стоките и услугите, за които е регистрирана, на основание член 59, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1, букви б)—г) и параграф 2 от Регламент 2017/1001.

С решение от 7 октомври 2021 г. запитващата юрисдикция отхвърля изцяло иска за нарушение.

По отношение на насрещния иск запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай като разглеждания в главното производство трябва да се произнесе по всички искания, след като предметът на насрещния иск надхвърля рамките на „средство за защита“ срещу иска за нарушение.

Всъщност в случая главният иск се отнасял само до услугите и стоките, които KP предлагал на пазара, а насрещният иск бил със значително по-широк обхват, тъй като с него KP искал да се обяви недействителност на спорната марка, регистрирана и за стоки и услуги извън разглежданите в главното производство.

С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали всяко искане за обявяване на недействителност на спорната марка попада в обхвата на понятието „насрещен иск за обявяване на недействителност“ по смисъла на член 124, буква г) и член 128, параграф 1 от Регламент 2017/1001, без за целта да е от значение наличието на действителна връзка с производството за нарушение, или това понятие трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща само исканията, които имат „действителна връзка“ с производството за нарушение, тоест тези, които попадат в „обхвата на иска за нарушение“.

Запитващата юрисдикция счита, че липсата на изискване за „действителна връзка“ с производството за нарушение би породила риск производството по първоначалния иск да бъде подчинено на производството по насрещния иск, а насрещният иск да загуби качеството си на средство за защита срещу претенциите по първоначалния иск. Според запитващата юрисдикция понятието „насрещен иск“ следва да се тълкува в смисъл, че се отнася единствено до искания, които имат действителна връзка с иска за нарушение, като тази връзка „не се определя от съдържанието на правото […] върху [спорната марка], нито от обхвата на извършваната от ответника дейност, а от съдържанието на петитума на исковата молба за нарушение […]“.

Според запитващата юрисдикция това тълкуване се подкрепя, от една страна, от принципа на процесуална автономия на държавите членки и от член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001, а от друга страна — от разпоредбите, които се отнасят до компетентността на EUIPO и на съдилищата за марките на Европейския съюз и от които следва, че възможността пред последните да се предяви насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Съюза представлява изключение.

Накрая, запитващата юрисдикция пояснява, че към момента на предявяване на разглеждания в главното производство иск за нарушение полското право не предвижда възможност ответник по иск за нарушение, предявен от притежател на регистрирана в Полша марка, да предяви насрещен иск за обявяване на недействителност, тъй като въведеният със Закона от 13 февруари 2020 г. член 479122 от Гражданския процесуален кодекс все още не е влязъл в сила. Поради това запитващата юрисдикция не е сигурна дали за целите на главното производство тези разпоредби могат да се считат за „процесуалноправните норми, приложими по отношение на същия вид искове относно национална марка“ по смисъла на член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001.

При тези обстоятелства Окръжен съд Варшава решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби понятие „насрещен иск за обявяване на недействителност“ може да означава иск за обявяване на недействителност само доколкото този иск има връзка с първоначалния иск за установяване на нарушение на марката на Съюза, което ще позволи на националния съд да не разглежда насрещен иск за обявяване на недействителност с обхват, по-широк отколкото следва от връзката с първоначалния иск за нарушение?

2)  Трябва ли член 129, параграф 3 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че като упоменава „[процесуалноправните норми], приложим[и] по отношение на същия вид искове относно национална марка“, тази разпоредба има предвид националните процесуалноправни норми, които биха се прилагали в конкретно производство за нарушение на правата върху марка на Съюза (и по отношение на производство по насрещен иск за обявяване на недействителност), или по принцип има предвид действащите национални процесуални норми в правния ред на държава членка, което е от значение, в случай че предвид датата на образуване на конкретното производство за нарушение на правата върху марка на Съюза в правния ред на държавата членка не са съществували процесуалноправни норми относно насрещния иск за обявяване на недействителност на марка по отношение на националните марки?“.

Решението на съда:

Член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз може да се отнася до всички права, които притежателят на тази марка черпи от регистрацията ѝ, без предметът на този насрещен иск да е ограничен до разглежданите в производството по иска за нарушение права.

Дали Red Bull е сходно на Red Dragon за енергийни напитки?

Каква трябва да бъде степента на сходство за да може една по-ранна марка да спре регистрацията на последваща такава?

Според швейцарският федерален административен съд дори индиректна вероятност за сходство може да бъде достатъчно, при определени обстоятелства, за да бъде една опозиция успешна.

Казусът касае опит на   Reign Beverage Company да регистрира швейцарска словна марка RED DRAGON за енергийни и неалкохолни напитки.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Red Bull на основание по-ранна известна марка RED BULL за енергийни напитки.

Патентното ведомство потвърждава опозицията, при обжалването решението е потвърдено и от съда.

Според съда марките са индиректно сходни до степен да създадат объркване в потребителското съзнание.

Двете марки се състоят от по две думи разбираеми от потребителите в Швейцария. Първата дума и при двата знака касае червен цвят, а втората силно, диво и митологично животно. 

Съдът приема по-ранната марка за известна дори и без нуждата от нейното изрично доказване. Поради сходната структура на знаците, включително и от концептуална гледна точка, съдът приема че между тях съществува асоциативна връзка, която може да накара потребителите да заключат наличие на икономическа връзка между притежателите на марките. Това се подсилна и от ниската степен на потребителско внимание при покупката на стоките обозначени със знаците и високата степен на репутация на по-ранната марка.

Източник: Walder Wyss Ltd - Sylvia Anthamatten and Katharina C. Röhl for Lexology.

Нови такси за посочване на Великобритания в международни марки

WIPO информира за нови индивидуални такси за посочване на Великобритания в международни заявки за търговски марки. Новите такси влизат в сила считано от 12.07.2023 и са както следва:

Батман спечели казус за търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейският съюз излезе с решение T-735/21 - Aprile and Commerciale Italiana срещу EUIPO, DC Comics, касаещо спор за търговски марка.

Американската компания DC Comics, известна със своите популярни комикси за супергерои, като Батман и Супермен, регистрира успешно следната фигуративна европейска марка през 19998:

През 2019 година, италианската компания Commerciale Italiana подава искане за заличаване на марката на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност, за стоки свързани с дрехи и костюми.

EUIPO и Апелативния борд отхвърлят искането, поради което решението е обжалвано.

Общият съд потвърждава позицията на EUIPO. 

По отношение на отличителността, доводът че логото на Батман се свърза с популярният персонаж от комиксите и неговите костюми не е достатъчен за да се приеме, че знакът е неотличителен. Според съда потребителите ясно асоциират марката с нейният притежател DC Comics, с което тя изпълнява ролята си на отличителен знак за търговски произход на стоките и услугите предлагани под нея.

По отношение на описателността, съдът приема, че тя не е доказана. Фактът че знакът на Батман се свързва с персонажа и неговия външен вид не показва по никакъв начин, че марката е описателна за стоки, като дрехи и костюми.

Нови такси за регистрация на международни марки за Турция

WIPO съобщава за промяна в индивидуалните такси за регистрация на международни марки с посочване на Турция. Новите такси за страната, които влизат в сила от 09.08.2023 са както следва:

Може ли Малтийският кръст да бъде търговска марка в ЕС - решение на Апелативния борд на EUIPO

Както е известно законодателството в повечето държави по света забранява регистрацията на офицеални държавни символи, като търговски марки или части от такива без изричното съгласие на съответната държавна институция.

Наскоро Апелативният борд на EUIPO излезе с интересно решение свързано с това изискване на законодателството по търговски марки в ЕС.

Следната комбинирана европейска марка е заявена в класове 16, 25, 35, 36, 38, 39, 41, 43, 44, 45:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания -  член 7, параграф 1, буква з) EUTMR (търговски марки, които не са били разрешени от компетентните органи и трябва да бъдат отказани съгласно член 6ter от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, не се регистрират).

Според ведомството, червеният кръст част от марката съвпада с търговското знаме на Малта. Обикновенно търговските знамена са еквивалетни на официалните знамена на държавите но в Малта те са различни, като търговското знаме на страната произтича от червеният кръст на Суверенния Малтийски орден.

Заявителят на марката е свързан с този Орден и твърди, че е получил нужното съгласие. Според ведомството обаче такова се изисква и от държавата Малта, тъй като кръстът е част от нейният официален търговски флаг.

Апелативният борд отнемя това решение заключавайки, че разрешение от Република Малта не е нужно. Причината е че самата държава е искала съгласието на Ордена за да използва въпросният кръст в своя търговски флаг, имайки предвид, че този рицарски орден съществува векове преди създаването на Малта, като държава.

Обърната крава не може да бъде търговска марка в ЕС?

Интересна статия на Anna Maria Stein за IP Kat ни показва, колко творчески може да се подходи при заявяване на търговски марки, макар и не с щастлив край.

Redefine Meat Ltd заявява следната международна марка, с посочване на ЕС:

Стоките и услугите за които е заявена марката са:

Клас 1 - Протеин за употреба в промишленото производство на хранителни продукти, с изключение на хранителни продукти, съдържащи месо; мастни киселини за промишлени цели; Химически добавки за употреба при производството на храни, с изключение на храни, съдържащи месо; Материали за ароматизиране на храни и хранителни добавки за употреба в промишленото производство на хранителни продукти, с изключение на хранителни продукти, съдържащи месо.

Клас 7 - Машини за производство на добавки за приготвяне на храни, с изключение на храни, съдържащи месо; Машини за производство на добавки за приготвяне на заместители на месо; храни (с изключение на храни, съдържащи месо) 3D принтери; 3D принтери заместители на месо.

Клас 29 - Заместители на месо; Заместители на месо за промишлена употреба при производството на хранителни продукти; протеинови заместители на месо; мазнини за употреба в промишленото производство на хранителни продукти; Готови и пакетирани ястия и ястия на базата на заместители на месо.

Клас 42 - Хранителни (с изключение на храни, съдържащи месо) инженерингови услуги, а именно проектиране по поръчка, формулиране на съединения и процеси и 3D моделиране на месо за трети лица за производство на заместители на месо и хранителни продукти; проектиране по поръчка на машини за адитивно производство за приготвяне на заместители на месо и за приготвяне на храни на базата на заместители на месо.

EUIPO отказва регистрацията на абсолютни основания. Според ведомството марката може да въведе в заблуждение потребителите, че стоките и услугите за които важи са такива съдържащи месо, докато тези посочени в заявката касаят заместители на месо.

В допълнение ведомството приема марката за неотличителна. Обърнатата на обратно крава не води до отличителност на изображението. Потребителите биха разпознали образа на крава и съответно биха асоциирали продуктите обозначени със знака, като такива свързани с телешко месо и мляко. Това се потвърждава и от наложената практика на производители на подобни продукти да използват подобни изображения.

Очевидно заявителят е имал идеята, че обърнатото изображение на крава трябва да означава обратно на месни продукти но в случая. 

Картини, репродукции и доказване на авторство - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑628/21 TB срещу Castorama Polska sp. z o.o., „Knor“ sp. z o.o. Делото има следната предистория:

TB е физическо лице, което в своите интернет магазини продава декоративни стоки. В рамките на дейността си то продава машинно произведени репродукции на картините, обозначени като A, B и C. Всяка от тези картини представлява несложна графика, съставена от ограничен брой цветове, геометрични фигури и кратки изречения. В това отношение картините A, B и C съдържат съответно следните изречения: „Mój dom moje zasady“ („В моя дом аз определям правилата“), „Nie ma ludzi idealnych a jednak jestem“ („Не съществуват съвършени хора, но все пак аз съм един от тях“) и „W naszym domu rano słychać tupot małych stopek Zawsze pachnie pysznym ciastem. Mamy dużo obowiązków, mnóstwo zabawy i miłości“ („При нас сутрин се чува шумът от малки крачета. Винаги се носи аромат на вкусен сладкиш. Имаме много задължения, удоволствие и любов“). TB се представя като създател на тези картини, които според нея представляват „произведения“ по смисъла на законодателството в областта на авторското право.

Репродукции на въпросните картини се продават от Castorama Polska и Knor (наричани по-нататък „разглежданите в главното производство репродукции“). Точни копия на картините A и B се продават в интернет магазина и във физическите магазини на Castorama Polska, на което ги доставя Knor. Castorama Polska продава и картини, доставени от Knor, които съдържат идентичен текст като този на картина C, но с някои разлики в графичното изображение и в шрифта. Нито разглежданите в главното производство репродукции, нито самите картини, които са предмет на репродукциите, посочват автора или произхода на съответния продукт. Освен това TB не е дала съгласието си нито за репродукциите, нито за продажбата им от Castorama Polska и от Knor.

На 13 октомври 2020 г. TB отправя покана до Castorama Polska да преустанови нарушаването на имуществените и неимуществените авторски права върху „произведенията“, създадени от нея.

На 15 декември 2020 г. TB сезира запитващата юрисдикция на основание член 479113 от Гражданския процесуален кодекс с искане на Castorama Polska и Knor да бъде разпоредено да предоставят информация за разглежданите в главното производство репродукции, по-специално за разпространителските мрежи и количеството на получените или поръчаните от тях стоки, както и пълния списък на техните доставчици, датата на пускане в продажба на тези стоки във физическия магазин и в интернет магазините на Castorama Polska, както и количеството и приходите от продажбата на посочените стоки, с разбивка на продажбите във физическия магазин и онлайн продажбите.

TB посочва, че е притежател на имуществени и неимуществени авторски права върху картините, предмет на разглежданите в главното производство репродукции, и че тази информация е необходима, за да се предяви иск за нарушение на тези авторски права, а при условията на евентуалност — иск за обезщетение за нелоялна конкуренция.

Castorama Polska иска от запитващата юрисдикция да отхвърли искането за предоставяне на информация, а при условията на евентуалност — да постанови съдебно решение с възможно най-малък обхват, като изтъква, че последното трябва да бъде строго ограничено до „произведения“ по смисъла на законодателството в областта на авторското право, оспорвайки самата възможност картините, предмет на разглежданите в главното производство репродукции, да могат да бъдат квалифицирани като „произведения“ по смисъла на това законодателство. Дружеството се позовава и на защитата на търговската тайна и освен това изтъква, че ТВ не е доказала, че притежава имуществени авторски права върху тези репродукции. Според Castorama Polska духовните произведения, посочени в искането на TB, не са оригинални, освен ако последната не докаже, че условието те да са нови, е изпълнено. Уважаването на това искане щяло да доведе до предоставянето на авторскоправна закрила на „идеи“ и „концепции“, тъй като картините, предмет на въпросните репродукции, били част от модерната тенденция на т.нар. „опростени мотивационни графики“ с „банални текстове“. Освен това Castorama Polska смята, че всички графични елементи на тези картини са банални и повторяеми и по никакъв начин не се отличават с нищо оригинално, както по отношение на композицията им, цветовете им и използваните шрифтове спрямо останалите картини, предлагани на пазара.

От акта за преюдициално запитване става ясно, че представените от TB доказателства се състоят единствено, от една страна, в разпечатки на страници от нейния уебсайт, на които са представени стоки за продажба в нейните интернет магазини, както и във фактури, издадени след 2014 г., и от друга страна, в разпечатки на страници на уебсайтовете на Castorama Polska и фактури за продажбата на картини в неговия интернет магазин.

За да разгледа искането на TB в рамките на спора по главното производство, запитващата юрисдикция поставя въпроса как следва да се тълкува член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, по-специално въпроса дали в рамките на производство по искане за предоставяне на информация, образувано на основание на тази разпоредба, обстоятелството, че заинтересованото лице е притежател на правата върху интелектуална собственост, на които се позовава в подкрепа на искането си, трябва да бъде напълно установено от него или просто „вероятно“.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2) Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

трябва да се тълкува в смисъл, че:

във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост на основание на тази разпоредба заявилият искане за предоставяне на информация на основание член 8 трябва да предостави всички основателни налични доказателства, позволяващи на сезираната с това искане юрисдикция да се увери със сигурност, че заявителят е притежател на това право, като представи подходящи доказателства с оглед на естеството на въпросното право и на евентуално приложимите специфични формалности.

Нова функционалност на базата за търговски марки eMadrid на WIPO

WIPO съобщава за нова функционалност на обновената си база данни за международни марки eMadrid.  При осъществяване на търсене на търговска марка, след като се кликне върху резултат от получената листа се отваря страница в която най-отгоре е посочена основната информация за марката, а след това е посочена подробната информация с нов таб наречен DESIGNATION STATUS. Той позволява бърз достъп до текущата информация за състоянието на марката във всяка посочена държава.

Повече информация може да откриете тук.

Как приключи спорът между марки FURLA и FURNA в Япония?

Masaki Mikami съобщава за поредното интересно опозиционно производство по търговски марки в Япония. Казусът касае следната заявена марка за клас 25 - дрехи:

Срещу тази марка е подадена опозиция от италианската модна компания FURLA S.P.A. на основание по-ранна марка FURLA за идентични стоки в клас 25.

Според компанията различните букви N и L не са достатъчни за да преодолеят сходството между знаците в светлината на наличната репутация на по-ранната марка в Япония и идентичността на стоките.

Патентното ведомство на страната не приема доводите на Furla, определяйки знаците за несходни. Във визуално отношение разликите между L и N и стилизираното оформление на заявената марка създават различно впечатление. Произнасянето на значите също е отчетливо различно. Концептуално заявената марка няма конкретно значение за потребителите в Япония, докато Furla е свързан със самият бранд и неговият създател Aldo Furlanetto.

Макар че ведомството приема по-ранната марка с доказана репутация и въпреки идентичността на стоките, липсата на нужната степен на сходство преодолява възможността за потребителско объркване между марките.

Burberry не успя да регистрира марка за дигитални стоки и услуги в ЕС

Регистрацията на марки за десени много често представлява предизвикателство за заявителите. Причината за това се крие основно в изискването на закона за отличителност на знака, като в немалка част от случайте марките за десен немогат да докажат такава.

Всичко това касае класическото заявяване на марки за различни стоки и услуги в реалния свят. Но какво се случва със станалите популярни напоследък дигитални продукти?

Все повече компании започват да регистрират водещите си марки и за дигитални стоки и услуги, нужни с оглед защита на различни NFTs свързани с тях. Това е случаят и с Burberry Limited’s, които заявяват нова европейска марка за своя популярен десен:

Марката е заявена за различни дигитални стоки и услуги в класове 29, 35 и 41, като повечето от тях касаят дрехи, обувки и други аксесоари.

EUIPO отказва регистрация на знака, за част от стоките и услугите, на абсолютни основания, липса на отличителност. Според ведомството този десен е предназначен за поставяне върху стоките и помага за тяхното визуалното възприемане от потребителите. В тази връзка обаче, десенът е обикновен и широко използван от различни компании, за визията на техните продукти. Дадени са множество примери в това число:

С оглед на това потребителите не биха разпознали този десен, като търговски източник на стоките и услугите, а само като обикновен декоративен елемент.

Решението е потвърдено и от Апелативния борд. Интересното в случая е че заявителят притежава аналогична европейска марка, регистрирана успешно но за физически стоки и услуги.

Изводът при подобен тип заявки за дигитални стоки и услуги е че практиката на ведомствата е все още некосистентна по отношение на тези нови продукти от една страна, а от друга нуждата от доказване на придобита отличителност важи в пълна сила и за дигиталния свят.

Google Adwords, мета тагове и нарушаване на права върху марки на ЕС - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑104/22 Lännen MCE Oy срещу Berky GmbH, Senwatec GmbH & Co. KG.

Делото касае определяне на това кой съд да разгледа нарушаване на права в онлайн среда върху търговска марка на ЕС. Казусът има следната предистория:

Lännen, установено във Финландия дружество, произвежда по-специално многофункционални багери, които продава под марката на Европейския съюз „WATERMASTER“, регистрирана на 12 юли 2004 г. с номер 003185758.

На 28 януари 2020 г. това дружество предявява пред Търговски съд, Финландия иск за нарушение срещу Berky и Senwatec — две установени в Германия дружества, принадлежащи към една и съща група предприятия.

Lännen твърди, че Senwatec е извършило нарушение във Финландия с платена реклама в интернет търсачка, която използва наименование на национален домейн от първо ниво на тази държава членка и при търсенето в която на думата „Watermaster“ се показва реклама на стоките на Senwatec. Така през август 2016 г. при търсене във Финландия на думата „Watermaster“ на уебсайта ww.google.fi като първи резултат се показва рекламно съобщение Google Adwords за стоките на Senwatec, отделено от останалите резултати от търсенето с един ред и съдържащо думата „Реклама“.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че получената в резултат на това търсене рекламна връзка и придружаващият я текст не съдържат нищо, което да е свързано с Финландия или с географския район на доставка на стоките на Senwatec. Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че уебсайтът на Senwatec, към който води тази рекламна връзка, съдържа по-специално текст на английски език, в който се посочва, че стоките на Senwatec се използват в целия свят, и карта на света, на която държавите, в които Senwatec заявява, че развива дейност, са означени с по-тъмен цвят. Финландия не е сред тези държави.

Lännen твърди, че в периода 2005—2019 г. Berky е нарушило марката му чрез прилагане на оптимизация за интернет търсачка, като с метатаг, използващ ключовата дума „Watermaster“ и предназначен за по-добро идентифициране на изображенията на машините на Berky, е описало свободно достъпни изображения на уебсайта за споделяне на снимки Flickr.com. Така например при търсене на думата „Watermaster“ на уебсайта www.google.fi във Финландия, се появява връзка към уебсайт с изображения на машините на Berky.

Запитващата юрисдикция подчертава, че това не е рекламна връзка, а т.нар. „органичен“ резултат от търсенето. В надписите под изображенията на онлайн услугата Flickr.com са посочени наименованията на машините на английски език и номерата на моделите им. Освен това изображенията са придружени от логото на Berky. Всяко изображение е описано с по няколко метатага с ключови думи на английски език и други езици, сред които по-конкретно и думата „Watermaster“.

Lännen твърди, че интернет рекламата на Berky и Senwatec е била насочена към територията на Република Финландия и е била достъпна за потребителите или търговците в тази държава членка. Стоките на Berky и Senwatec се продавали в цял свят. Според Lännen въпросната реклама, написана на английски език, е била насочена към международна аудитория и е била предназначена за всички държави, в които е била достъпна.

В своя защита Berky и Senwatec оспорват компетентността на запитващата юрисдикция с мотива, че твърдените нарушения не са извършени във Финландия.

Те твърдят, че рекламата им не е била насочена към Финландия — държава членка, в която не предлагали стоките си за продажба и на чийто пазар не присъствали. Нито резултатът от търсенето на уебсайта www.google.fi, нито използването на метатаг с ключова дума „Watermaster“ доказвали, че дейността им е била насочени към Финландия. За да се установи компетентността на запитващата юрисдикция, не било важно дали съдържанието, за което се твърди, че е незаконно, е достъпно във Финландия, а по-скоро дали има релевантна връзка с тази държава членка.

Запитващата юрисдикция уточнява, че страните спорят дали картата на уебсайта на Senwatec доказва, че районът на доставка на стоките на Senwatec е ограничен до географски район, от който Финландия изглежда изключена. Според Senwatec тази карта е едно от доказателствата, че Финландия не спада към пазара, на който то продава стоките си, докато според Lännen стоките на Senwatec се продават в цял свят, а не само в посочените на картата райони.

При проверката за компетентност запитващата юрисдикция, сезирана като съд по местоизвършване на нарушението, приема, че за да се определи на териториите на кои държави членки се намират потребителите или търговците, за които са предназначени публикувани на уебсайт реклами, е целесъобразно да се вземат предвид по-специално географските райони на доставка на съответните стоки.

Запитващата юрисдикция все пак счита, че би могло да има и други релевантни за тази проверка обстоятелства, както посочва и генерален адвокат Szpunar в заключението си по дело AMS Neve и др. (C‑172/18, EU:C:2019:276), но че не е ясно какви биха могли да бъдат тези други обстоятелства, тъй като Съдът не се е произнесъл по този въпрос.

Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали при проверката за компетентност по член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001 може да вземе предвид обстоятелството, че уебсайтът на интернет търсачката, показваща рекламите, за които се твърди, че представляват нарушения, използва национален домейн от първо ниво на определена държава членка.

При тези обстоятелства Търговски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Дружеството А, установено в държавата членка Х, където се намира неговото седалище, е използвало на уебсайт в рекламата или като ключова дума знак, който е идентичен на марка на [Европейския съюз] на дружеството B.

1)  Може ли в горепосочения случай да се приеме, че рекламата е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y, където е седалището на дружество B, и компетентен ли е съд за марките на [Европейския съюз] в държавата членка Y да разглежда иск за нарушение на правата върху марка на [Европейския съюз] съгласно член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001, ако в публикуваната по електронен път реклама или в уебсайт на рекламодател, достъпен чрез линк от тази реклама, географските райони за доставка на стоките най-малкото не са изрично уточнени или ако от тях изрично не е изключена нито една държава членка? Може ли в това отношение да се вземе предвид естеството на стоките, за които се отнася рекламата, както и обстоятелството, че пазарът за стоките на дружеството А обхваща, както се твърди, целия свят и следователно цялата територия на Европейския съюз, включително държавата членка Y?

2)  Може ли да се приеме, че горепосочената реклама е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y, ако рекламата е показана на уебсайт на интернет търсачка, функциониращ под наименованието на националния домейн от първо ниво на държавата членка Y?

3)  При положителен отговор на въпрос 1 или въпрос 2: какви други обстоятелства, ако има такива, следва да се вземат предвид при преценката дали рекламата е предназначена за потребители или търговци в държавата членка Y?“.

Решението на съда:

Член 125, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

лице, което е притежател на марка на Европейския съюз и се счита за увредено от трето лице, използващо без съгласието му идентичен на марката му знак в онлайн реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана тази марка, може да предяви срещу това трето лице иск за нарушение пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които са насочени рекламите или предложенията за продажба, независимо че третото лице не е посочило изрично и недвусмислено тази държава членка сред териториите, към които разглежданите стоки могат да бъдат доставяни, ако същото това трето лице е използвало знака за платена реклама на уебсайт на интернет търсачка, използващ наименование на национален домейн от първо ниво на тази държава членка. Това обаче не е така, ако третото лице е приложило само оптимизация за интернет търсачка, като с метатагове, които използват за ключова дума съответната марка, е описало изображения на свои стоки в услуга за онлайн споделяне на снимки с общ домейн от първо ниво.

Госпожица Dolce спечели казус за търговски марки срещу Dolce & Gabbana в Япония

Според законодателството за търговски марки в повечето държави по света, една известна марка има по-широка закрила, която и помага по-лесно да се противопоставя на по-късни сходни марки.

Тази обща постановка обаче не винаги е лесно приложима. Пример за това е казус от Япония, в който известната италианска модна къща Dolce & Gabbana подава опозиция срещу заявена марка “Ms. dolce” в клас 25 - обувки.

Опозицията е основана на по-ранна известна марка Dolce & Gabbana, като компанията твърди, че потребителите свързват двете части на марката с имената на основателите на компанията, в случая DOLCE е свързвано с Domenico Dolce, който като дизайнер сам по себе е известна личност в обществото.

Патентното ведомство на Япония отхвърля опозицията намирайки марките за визуално, фонетично и концептуално различни.

Наличието на MS в заявената марка помага за разграничаването на знаците. По-късната марка има значение на име на госпожица, докато по-ранната марка има значение на сладкиш или десерт на италиански.

По отношение на претендираната репутация, ведомството изказва съмнение, че DOLCE самостоятелно е придобило известност за обозначаване на стоките от клас 25, както и че потребителите свързват тази дума с един от основателите на италианската компания.

Източник: Masaki MIKAMI, Mark IP Law Firm.

Честит световен ден на интелектуалната собственост!

На 26 април честваме световният ден на интелектуалната собственост. Тази година WIPO фокусира вниманието ни върху ролята на жените в развитието на иновациите и творчеството.

Повече информация може да откриете тук.

Неразрешено излъчване на музика в самолет представлява нарушаване на авторски права според Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по свързани дела C‑775/21 и C‑826/21, Blue Air Aviation SA срещу UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor.

Делата касаят дали озвучаването на самолети и влакове представлява разгласяване на защитени от авторското право произведения. Предисторията на казусите е следната:

 (Дело C‑775/21)

UCMR — ADA е организация за колективно управление на авторски права в музикалната сфера.

На 2 март 2018 г. тази организация предявява пред Окръжен съд Букурещ, Румъния иск срещу авиокомпанията Blue Air за заплащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване на музикални произведения на борда на експлоатирани от Blue Air самолети, за което последното не е получило лицензия.

Пред тази юрисдикция Blue Air твърди, че експлоатира 28 самолета и че макар 22 от тези 28 самолета да са оборудвани с необходимия за излъчването на музикални произведения софтуер, тя е разгласила публично, след получаването на необходимата лицензия, един-единствен музикален откъс като фон в 14 от тези самолета.

След това уточнение UCMR — ADA разширява исканията си за плащане, като приема, че наличието на уредби за звуково оповестяване в приблизително 22 самолета е основание да се заключи, че защитените произведения са били публично разгласени във всички самолети от флота на Blue Air.

Искът на UCMR — ADA е уважен с решение от 8 април 2019 г. По същество Окръжен съд Букурещ, Румъния приема, въз основа на решения от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764), и от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland) (C‑162/10, EU:C:2012:141), че от обстоятелството, че Blue Air е оборудвала експлоатираните от нея превозни средства с устройства, позволяващи публичното разгласяване на музикални произведения като фон, може да се изведе оборима презумпция за използването на тези произведения, въз основа на която следва да се заключи, че всеки самолет, който е оборудван с уредба за звуково оповестяване, използва това устройство за публично разгласяване на съответното музикално произведение, без да е необходимо да се представят допълнителни доказателства за това.

Blue Air обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Апелативен съд Букурещ, Румъния, като изтъква по-специално, че не е излъчвала музикален фон на борда на експлоатираните от нея самолети, за които не е получила лицензия, и че наличието на съоръжения не е само по себе си равнозначно на публично разгласяване на музикални произведения. Тя добавя, че с излъчването на музикален фон, не е преследвала стопанска цел. Накрая тя отбелязва, че наличието на уредби за звуково оповестяване в самолетите е продиктувано от съображения за сигурност, за да се осигури комуникацията между членовете на екипажа на самолета, както и комуникацията между членовете на екипажа и пътниците.

Запитващата юрисдикция подчертава, че тъй като не е налице стопанска цел, не е съвсем сигурно дали разгласяването на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. Освен това, при утвърдителен отговор на този въпрос, запитващата юрисдикция иска да се установи каква е необходимата степен на доказване в това отношение. Тя отбелязва, че съгласно практиката на някои национални съдилища, когато оператор, който извършва определена стопанска дейност, фигурира в методиката, посочена в точка 23 от настоящото решение, съществува оборима презумпция, че на съответното място се разгласяват публично произведения, защитени с авторско право. Тази презумпция е обоснована по-специално от невъзможността на организациите за колективно управление на авторски права системно да проверяват всички места, където могат да се извършват действия по използване на произведения на интелектуалното творчество.

При тези обстоятелства Апелативен съд Букурещ решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване по смисъла на този член, по-специално (но не само) с оглед на критерия за стопанска цел на разгласяването?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2) Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?

При отрицателен отговор на този въпрос:

3) Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, както и на софтуер, който позволява разгласяването на звукозаписи (съдържащи защитени музикални произведения) чрез тази уредба, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?“.

 (Дело C‑826/21)

UPFR е организация за колективно управление на сродни права на продуцентите на звукозаписи.

На 2 декември 2013 г. тази организация предявява иск срещу CFR, дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване на музикални произведения във вагоните на стопанисвани от него пътнически влакове. В този контекст тя поддържа, че съгласно приложимата правна уредба в областта на железопътния транспорт част от експлоатираните от CFR влакове трябва да бъдат оборудвани с озвучителни уредби и твърди, че наличието на такива уредби е равнозначно на публично разгласяване на произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

Този иск е отхвърлен от Окръжен съд Букурещ, който приема, че макар само по себе си инсталирането на озвучителна уредба, която дава техническа възможност за достъп на публиката до звукозаписи, да представлява публично разгласяване на музикални произведения, не е било доказано, че експлоатираните влакове са били оборудвани с такава уредба.

UPFR обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Апелативен съд Букурещ.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в по-голямата част от националната съдебна практика се приема, по-специално въз основа на решение от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764), че наличието на озвучителни уредби във вагоните на пътническите влакове е равнозначно на публично разгласяване на музикални произведения. Тя обаче изпитва съмнения в това отношение.

При тези обстоятелства Апелативен съд Букурещ решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Осъществява ли железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците, публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО […]?

2) Допуска ли член 3 от Директива 2001/29/ЕО […] национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване, основана на наличието на озвучителни уредби, когато те се изискват от други законови разпоредби, уреждащи дейността на превозвача?“.

Решението на съда:

1)  Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)   Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че инсталирането на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон, не представлява публично разгласяване (съответно публично съобщаване) по смисъла на тези разпоредби.

3) Член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, както е тълкувана от националните съдилища, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозни средства.

GDPR в случаите на онлайн преподаване - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑34/21 Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums.

Делото има следната предостория свързана с обработка на лични данни и нужното за това съгласие:

Както е видно от представената на Съда преписка, с два акта, приети през 2020 г., министърът на образованието и културата на провинция Хесен, Германия установява правната и организационна уредба на училищното образование през периода на пандемията от COVID-19. Тази уредба създава по-специално възможността учениците, които не могат да присъстват в часовете, да участват пряко в учебните занятия чрез видеоконферентна връзка. За да се защитят правата на учениците в областта на защитата на личните данни, е установено, че свързването със системата на услугата за видеоконферентна връзка е допустимо само със съгласието на самите ученици или, ако те са непълнолетни, на техните родители. За сметка на това не е предвидено съгласието на съответните преподаватели за участието им в тази услуга.

Главният комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен подава жалба до Административен съд Висбаден, Германия, като се оплаква, че съгласието на съответните преподаватели не е предвидено като условие за прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка.

От своя страна министърът на образованието и културата на провинция Хесен изтъква, че обработването на лични данни, каквото представлява прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка, попада в приложното поле на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG, така че то можело да се осъществи, без да се иска съгласието на съответния преподавател.

В това отношение Административен съд Висбаден посочва, че съобразно волята на законодателя на провинция Хесен член 23 от HDSIG и член 86 от HBG спадат към категорията „по-конкретни правила“, които държавите членки могат да предвидят съгласно член 88, параграф 1 от ОЗРД, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение. Посочената юрисдикция обаче изпитва съмнения относно съвместимостта на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и на член 86, параграф 4 от HBG с изискванията, установени в член 88, параграф 2 от ОРЗД.

Всъщност, на първо място, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG се основавали на „необходимостта“ като правно основание за обработването на данните на наетите лица. От една страна обаче, включването в закона на принципа на „необходимост“ не представлявало правило, с което се конкретизират изискванията, съдържащи се в член 88, параграф 2 от ОРЗД, тъй като необходимото обработване на данни в контекста на трудово или служебно правоотношение вече било уредено от член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от ОРЗД.

От друга страна, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG се прилагал освен към същинското договорно правоотношение към всяко обработване на данни на наети лица. От член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД обаче следвало, че в случай на обработване на лични данни, което надхвърля строго необходимото в контекста на трудовия договор, трябва да се прави претегляне на свободите и основните права на субектите на данни, в случая наетите лица и държавните служители, с легитимния интерес на администратора, в случая работодателя. Доколкото член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG не предвиждал такова претегляне, тази разпоредба не можела да се счита за специална отраслова норма след влизането в сила на ОРЗД.

На второ място Административен съд Висбаден счита, че само указването в член 23, параграф 5 HDSIG, че администраторът е длъжен да спазва залегналите в член 5 от ОРЗД принципи, не удовлетворява изискванията на член 88, параграф 2 от същия регламент. Всъщност последната разпоредба изисквала да се приемат посочените в нея подходящи и конкретни нормативни разпоредби за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място и не била само правило, което прилагащият национална норма трябвало допълнително да спазва. Прилагащият нормата не бил адресатът на член 88, параграф 2 от ОРЗД.

При тези условия Административен съд Висбаден решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2) Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Решението на съда:

1) Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че:

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2) Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

Super Simon спечели мултимедийна битка за марка в ЕС

Регистрация на мултимедийни марки може да бъде предизвикателство в определени ситуации с оглед на факта, че практиката в тази област все още не е толкова богата.

Интересен казус в това отношение е опит на нидерландската компания Chiever B.V. да регистрира следната европейска мултимедийна марка, представляваща 22сек видео, в класове 16, 33, 41.

EUIPO отказва регистрация на знака на абсолютни основания  - чл.7 (1)(b) от EUTMR. Според ведомството видеото е прекалено комплексно, не може да идентифицира конкретен производител, както и че персонажа в клипа не спомага за идентифизиране на конкретни стоки и услуги.

Решението е обжалвано и Апелативният борд го отменя, намирайки марката за достатъчно отличителна. 

Според Борда за да може една мултимедийна марка да получи закрила е достатъчно поне един от нейните елементи да е отличителен. В случая Борда приема, че основния персонаж във видеото е отличителен за посочените стоки и услуги.

Бордът подчертава, че не е нужно заявената марка да носи конкретна информация за производител или за стоки и услуги, за да бъде определена, като знак за произход.

Според Борда с навлизането на новите технологии потребителите са привикнали към различни видео формати целящи да привлекат тяхното внимание, включително и в ролята им на означения за търговски произход.

Източник:  Anna Maria Stein за IPKat.

VISA загуби спор за търговска марка в Япония

Една от най-големите международни компании за електронни разплащания VISA загуби спор за търговска марка в Япония.

Казусът касае заявена в Япония марка AIR VISA от SmartHR, Inc. в класове 9, 35, 39 и 42, свързани основно със софтуер за управление на визи, документация и разрешителни.

Срещу тази марка е подадена опозиция от VISA на основание по-ранна марка с репутация VISA за онлайн разплащания.

Патентното ведомство на Япония отхвърля опозицията с довода, че марките не са объркващо сходни. Наличието на думата AIR създава различно визуално, фонетично и смислово възприятие за потребителите.

По отношение на претендираната репутация, ведомството приема, че тя е доказана за електронни разплащания с кредитни карти но не счита, че има достатъчно доказателства за известност по отношение на компютърни програми за разплащане.

Думата VISA има значение на документ, разрешително за пребиваване в страна и от тази гледна точка ведомството счита, че комбинацията с AIR е достатъчна за да създаде нужната степен на разграничаване между марките в потребителското съзнание.

Източник: Masaki Mikami, Marks IP Law Firm.

Макс Верстапен загуби спор с Найк за търговска марка

Световният шампион във Формула 1 Макс Верстапен заявява своя нова търговска марка MAX 1 в Беналюкс за класове 25, 35 и 41. 

Целта на марката е да помогне на пилота от Формула 1 да използва своето име MAX заедно с цифрата 1, като световен шампион, за различни мърчандайзинг стоки и услуги, като дрехи и тн.

Срещу тази марка обаче е подадена опозиция от Nike на база по-ранна известна марка AIR MAX използвана за маратонки.

Патентното ведомство приема марките за визуално и фонетично сходни до определена степен, което се дължи на елемента MAX. Установено е и сходство между стоките на двете марки.

Представителите на Макс Верстапен изтъкват, че между значите не може да възникне объркване в потребителите, тъй като MAX 1 асоциира с пилота и неговите успехи във Формула 1.

Ведомството отхвърля този довод, като посочва, че за сравнението марките трябва да се отчитат, както са представени, а не по начина по който се използват напрактика.

Източник: Marks & Clerk - Sarah Chittock for Lexology.

METAVERSE не може да бъде търговска марка за физически храни и напитки в ЕС

Мета вселената стана изключително популярна тема през последните няколко години. Като резултат все повече компании започнаха да регистрират марки свързани с виртуални стоки. Част от тези компании обаче опитват да монополизират и думата Metaverse за тези стоки.

Това е примера и с полската компания Oshee Polska, която заявява следните две словни европейски марки:

• METAVERSE FOOD за класове 5, 29, 30 и 32;
• METAVERSE DRINK за клас 32. 

EUIPO отказва регистрация на знаците на абсолютни основания, липса на отличителност. Oshee Polska оспорва с довода, че марките са неотличителни но за виртуални стоки, докато в случая те са заявени за реални физически стоки.

Апелативният борд отхвърля жалбата. Според него компаниите по света са започнали да използват виртуалното пространство наречено мета вселена по аналогия с реалния свят, включително и да промотират и продават физически стоки, които могат да бъдат видяни и поръчани от аватарите на потребителите в мета вселената. Тази практика е сходна на обикновенните онлайн продажби на стоки и услуги.

Поради това марките продължават да бъдат неотличителни.

В същото време обаче, както посочва и заявителя има редица вече регистрирани марки съдържащи елемента Metaverse за физически стоки.

Причината най-вероятно се крие в това, че практиката при тези марки е нова и неконсистента, което създава подобни противоречащи си ситуации.

Източник: IPKat.

Дали FUCKING GOOD WINE е обиден термин в ролята си на Европейска марка?

Neleman е нидерландска винарна известна с нестандартните си рекламни кампании. Компанията заявява следната европейска комбинирана марка за клас 33 - Вино; Пенливи вина:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания член 7(1)(f) EUTMR - знаци в противоречие с обществения морал и принципи.

Решението е обжалвано но потвърдено от Апелативния борд.

Според Борда въпреки, че е вярно, че терминът „fucking“ се използва като съвременен превъзходна степен, когато се комбинира с друга дума (по-специално между близки приятели или в изключително неформална среда, където използването на такъв жаргон може да бъде приемлив), това значение все пак не е станало толкова добре установено във всички социални слоеве, че да направи първоначалното значение на думата „fucking“ напълно простимо.

Въпреки че „JUST FUCKING GOOD WINE “ може да се разглежда като наблюдение, че виното е много добро, чрез избора на думата „FUCKING “ знакът е не само вулгарен, но табу и обиден.

Въпросните стоки, за които важи марката, са ежедневни, които могат да се видят от всеки в магазини и витрини. Хората на всякаква възраст, които смятат термина „FUCKING “ за обиден, могат да възприемат тези стоки, а следователно и търговската марка, която може да се появи върху тях, по всяко време. Фактът, че наличните стоки не се консумират от или продават на деца, не променя факта, че тези стоки обикновено са изложени на видно място в магазини и супермаркети и по този начин могат да се видят от деца, както и например от хора на всяка възраст, които ще намерят подобно използване на изключително вулгарно и обидно.

Бордът освен това отбелязва, че аргументите на жалбоподателя, че е получил много награди и няма оплаквания, са ирелевантни, тъй като важното е присъщото значение на думата (както личи от речника) за съответната публика, което значението не се влияе от липсата на потребителски оплаквания, а репутацията не е присъщо качество.

Източник: Global Advertising Lawyers Alliance (GALA) - Maarten Haak for Lexilogy.

Puma загуби опозиция за търговска марка срещу Caterpillar в Канада

Сходството между марки може да бъде деликатна тема за всяка компания независимо колко голяма и известна е тя.

Доказателство за това е опит на PUMA, един от най-големите производители на спортна екипировка в света, да регистрира в Канада търговска марка PROCAT за клас 25 - обувки и шапки.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Caterpillar на основание по-ранни марки CAT за същите стоки.

Първоначално патентното ведомство на Канада отхвърля опозицията, като приема марките за недостатъчно сходни.

При обжалването обаче съдът отменя това решение, като заключава, че знаците са сходни. Според Puma, префиксът PRO създава цялостно различно впечатление в потребителите.

Съдът не приема този довод. Думата PRO има хвалебствен характер, тъй като означава нещо по-добро, поради което фокусът пада върху отличителния елемент CAT.

Puma не успяват да докажат, че думата PROCAT е придобила собствена отличителност на пазара в Канада, която да я свързва конкретно с продуктите на компанията.

От своя страна, Caterpillar успешно даказват дългогодишната репутация на своята марка CAT за посочените в клас 25 стоки.

Puma твърдят, че Caterpillar опитва да монополизира думата CAT но съдът отхвърля тази претенция, тъй като тя е възможна само в случай на думи, които са неотличителни или такива станали общоприети в търговските среди, за което няма предоставени доказателства.

Източник: Canadianlawyermag.