Весели празници!

 Intellectual property planet ви пожелава приятно изкарване на предстоящите празници.

Весели празници!

Square не успя да регистрира CASH APP, като европейска марка

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑211/20 Square, Inc. срещу EUIPO. 

Американската финтех компания Square, Inc., която наскоро се преименува на Block Inc, заявява следната комбинирана европейска марка за клас 36 - Electronic transfer of financial instruments for others:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания: Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001 въз основа на това, че знакът: i) няма отличителен характер; и/или (ii) е потенциално описателен за заявените стоки.

Според ведомството целевата публика е както специализирана (финансови специалисти), така и неспециализирана (обикновенни потребители), които са достатъчно добре информирани и наблюдателни във връзка с посочените услуги.

Имайки предвид елементите на марката и думите CASH APP, е много вероятно потребителите да приемат, че става дума за приложение за трансфер на пари, а не за отличителен търговски знак.

Решението е обжалвано. Според Square, EUIPO не е направило коректен анализ на знака концентрирайки се само върху отделните му елементи. Освен това думите в знака били разбираеми само за част от потребителите. В допълнение същата марка била регистрирана вече във Великобритания.

Съдът отхвърля аргументите на американската компания и потвърждава решението на EUIPO. Според съда ведомството правилно е оценило марката, като неотличителна и описателна за посочените услуги в клас 36.

Съдът напомня, че е достатъчно марката да има описателно значение само на един от езиците в ЕС за да бъде отказана.

Фактът, че същата марка е регистрирана във Великобритания е ирелевантен, тъй като европейското законодателство е независимо още повече в светлината на Брекзит.

Този казус е показателен за брандинг стратегиите на компаниите по света. Square е една от големите финтех компании в света и въпреки това изборът на бранд за приложението й е леко странен, тъй като действително въпросната марка е неотличителна. Подобни словосъчетания и визуални елементи се използват от множество конкуренти.

MONET DESIGN не може да бъде търговска марка в Япония поради асоциация с CLAUDE MONET

Интересен казус от Япония за конфликт между марки на основата на име и репутация на известна личност.

Казусът касае заявка за следната комбинирана марка съдържаща словна част MONET DESIGN за класове 16, 20, 25, 27, 35, 41, 42, и 45:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от френската организация ACADEMIE DES BEAUX-ARTS притежател на словна международна марка “CLAUDE MONET”.

Основанието е чл. 4(1)(vii)  от Закона за търговските марки в Япония, който забранява регистрацията на всяка марка, която може да причини вреда на обществения интерес и да наруши реда на лоялна конкуренция. В това число попада е регистрацията на имена на известни исторически личности.

 

Според Патентното ведомство на страната потребителите биха направили директна връзка между думата MONET и името на известния френски художник.

Организацията притежател на марката управлява активно наследството на художника, което представлява съществена културна ценност за цяла Франция.

С оглед на това ведомството потвърждава опозицията. 

Източник: Masaki Mikami - Marks IP Law Firm.

Monster Energy не успя да докаже използване на един продукт за два Ницки класа пред Европейския съд

Интересен казус пред Общия съд на Европейския съюз получи своето решение наскоро.

Обединените дела  T-758/20 и T-759/20 касаят опит на Frito Lay да отмени поради неизползване европейска марка ‘MONSTER’ № 009492158  за класове 5, 29, 30 и 33 притежание на Monster Energy.

Според компанията притежател на марката, тя е използвана едновременно за два класа 30 и 32. Причината за това твърдение е че компанията предлага своя продукт X-PRESSO MONSTER, който комбинирал характеристиките на кафе напитка от клас 30 и енергийна напитка от клас 32.

В своето решение Общият съд потвърждава основното правило, че един краен продукт може да се класифицира, като цяло само в един клас от Ницката класификация.

Според съда макар продуктът да комбинира вкус на кафе по своята същност той е само енергийна напитка. Доводът на Monster Energy, че някои потребители купуват продукта разглеждайки го, като кафе напитка е отхвърлен.

Другият довод на компанията, че напитката е съставен продукт също е отхвърлен. Съставен продукт е само този, който се продава, като цяло но съставните му части могат да имат самостоятелна пазарна стойност. В случая обаче съдът приема, че крайната напитка е завършен хомогеннен продукт, чиято единствена цел е да бъде енергийна напитка с вкус на кафе.

С оглед на това жалбата на Monster Energy е отхвърлена.

Сони загуби GT надпревара за своя марка в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело  T‑463/20, Sony Interactive Entertainment Europe Ltd и Wai Leong Wong, което оценява ролята на стилизираните словни елементи при сравнение на търговски марки.

През 2017 година г-н Wai Leong Wong подава заявка за словна европейска марка GT RACING за клас 18 - „Кожа и имитация на кожа и изделия от тези материали (които не са включени в други класове), а именно кожени чанти, калъфи, чанти, раници, портфейли, портмонета, багажи и куфари; чанти; Спортни чанти; куфари и пътни чанти; калъфи за суета; чанти, раници и раници; Портфейли, калъфи за ключове, портмонета и чанти; калъфи за кредитни карти, калъфи за визитни карти; чанти, чанти за бутилки, чанти за плочи, чанти за книги; дамски чанти; пазарски чанти; калъфи, багаж и куфари, уикенд чанти; куфарчета; чадъри и бастуни; чадъри за голф; части, принадлежности и аксесоари за всички горепосочени стоки.

Срещу тази марка е подадена опозиция от SONY на основание серия от по-ранни марки:

- Фигуративна европейска марка No 820738 за класове 9, 16, 28:

- GRAN TURISMO NETWORK, No 2261873 за класове 9, 16, 28, 41 и 42

- Комбинирана европейска марка No 12340981 за класове 9, 16, 28 и 41:

- Комбинирана европейска марка  No 12341061 за класове 9, 16, 28 и 41:

- Цитирани са и нерегистрирани марки за посочените по-горе марки, използвани за различни продукти и услуги свързани с видео игри.

EUIPO отхвърля опозицията. Според ведомството посочените знаци са несходни на заявения.

Повечето от марките се състоят от напълно различни словни части. По отношение на елемента GT ведомството приема че той не сходен на по-ранната марка No 820738, тъй като няма фонетично, визуално и концептуално сходство. Причината е че по-ранният знак е представен по такъв стилизиран начин при който потребителите трудно биха разпознали директно думата GT. По-вероятно е потребителите да възприемат марката единствено, като фигуративен елемент.

Европейският съд потвърждава това решение.

Малайзия се присъедини към DesignView

Патентното ведомство на Малайзия се присъедини към DesignView, глобалната база данни за промишлени дизайни управлявана от EUIPO.

По този начин нови 39 000 дизайна ще бъдат добавени към базата, която дава достъп до над 18 милиона регистрирани дизайна по цял свят.

Разходи по възнаграждения за представители по индустрилна собственост - становище на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑531/20 NovaText GmbH срещу Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg.

Делото касае следната предостиярия:

Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg (наричан по-нататък „Университетът“) предявява пред Областен съд Манхайм, Германия иск срещу NovaText GmbH за преустановяване на нарушението спрямо марките на ЕС, които е регистрирал, и за признаване на правата му във връзка с тези марки.

В исковата молба процесуалният представител на Университета посочва, че по случая е оказал съдействие представител по индустриална собственост.

На основание член 278, параграф 6 от Граждански процесуален кодекс правният спор е разрешен с писмена спогодба. На 23 май 2017 г. първоинстанционният съд постановява определение за съдебната спогодба.

На същата дата първоинстанционният съд определя цената на иска на 50 000 EUR и осъжда NovaText да заплати съдебните разноски по делото. Подадената от NovaText частна жалба срещу това определение не е уважена.

С определение от 8 декември 2017 г. първоинстанционният съд присъжда на Университета подлежащи на възстановяване от NovaText съдебни разноски в размер на 10 528,95 EUR. От тази сума 4867,70 EUR са за оказаното от представителя по индустриална собственост съдействие в производството пред първоинстанционния съд и 325,46 EUR — за работата на този представител във връзка с обжалването на определението относно съдебните разноски(7).

NovaText подава въззивна жалба до Висш областен съд Карлсруе, Германия)за отмяна на определението относно съдебните разноски в частта, в която са му възложени в тежест разходите, свързани със съдействието на представителя по индустриална собственост.

Въззивният съд отхвърля жалбата на NovaText по следните съображения:

–  тъй като се касае за спор в областта на марките и другите отличителни знаци, член 140, параграф 3 от MarkenG не допуска да се проверява дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на представител по индустриална собственост, или дали неговите услуги са имали „добавена стойност“ спрямо тези на упълномощения от Университета адвокат.

–   за целите на проверката необходимо ли е по делото съдействието на представител по индустриална собственост, член 140, параграф 3 от MarkenG не може да се тълкува в съответствие с член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48.

–     с този член не се нарушава и общият принцип на равенство, закрепен в член 3, параграф 1 от германската конституция.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба до Федерален върховен съд. След като излага преобладаващото тълкуване на член 140, параграф 3 от MarkenG(8), посоченият съд извежда от решение United Video Properties евентуалната несъвместимост на тази разпоредба с член 3, параграф 1 и член 14 във връзка със съображение 17 от Директива 2004/48.

Според него автоматичното налагане на задължение на загубилата делото страна да възстанови разходите за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебното производство, без да се вземе предвид необходимостта от това съдействие, поражда три проблема:

–  на първо място, възстановяването на разходите във връзка с действията на представителя по индустриална собственост, чието съдействие по делото не е необходимо за целите на търсената съдебна защита, би могло да представлява ненужно оскъпяване в нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 2004/48,

–   на второ място, възстановяването на такива разходи би могло да не е пропорционално по смисъла на член 14 от Директива 2004/48, ако действията на представителя по индустриална собственост не са в пряка и тясна връзка с иска, целящ да се гарантира спазването на правото върху марка,

–   на трето място, член 14 от Директива 2004/48 изисква произнасящият се по съдебните разноски съд да отчете специфичните особености на случая (решение United Video Properties, т. 23). Възстановяването на разноските за представителя по индустриална собственост, независимо от това дали съдействието му по делото е било необходимо или не за целите на търсената съдебна защита, не отчита в достатъчна степен специфичните особености на конкретния случай.

В този контекст Федерален върховен съд отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Членове 3 и 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост“.

Не всички връзки за обувки могат да бъдат търговски марки в ЕС

Интересен казус от Европа касаещ регистрация на позиционна марка. Австрийската компания Think Schuhwerk GmbH заявява следната позиционна европейска марка с описание - обувки с връзки с червени накрайници:

Технически обхвата на закрила на марката касае именно тези връзки с червени крайща.

EUIPO отказва регистрация на знака на абсолютни основания - липса на присъща отличителност. По правило външният вид на продукт може да бъде търговска марка само ако се различава съществено от външния вид на други подобни продукти.

Според ведомството в конкретния случай това не е така, напротив на пазара има сходни продукти със сходни характеристики. Червените крайща на връзките имат единствено декоративен характер.

Решението е обжалвано пред Общият съд на Европейския съюз, който го потвърждава изцяло.

Според съда отличителността на знака не зависи от това колко е нов или оригинален, а до каква степен се отклонява от съществуващите типични продукти на пазара.

Доводът на заявителя, че всички останали дизайни на връзки за обувки остават на разположение на конкурентите поради което конкретният може да бъде регистриран, също е отхвърлен, като нямащ общо с основанията за отказ.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Колко могъщ е силуетът на Мики Маус - казус с търговски марки от Япония

Masaki Mikami съобщава за интересен спор за търговски марки в Япония. Казусът касае следната заявка за комбинирана марка за клас 35 - услуги за търговия на дребно или едро във връзка със захарни изделия, преработени храни и напитки (чай, кафе, какао):

Срещу тази марка е подадена опозиция от американската компания Дисни на основание следната фигуративна марка с претендирана репутация в Япония:

Патентното ведомство отхвърля опозицията макар да приема доводите за наличието на сериозна репутация от страна на по-ранната марка на Дисни.

Според ведомството марките не са сходни във визуално отношение, както поради наличието на словна част в по-късната марка, така и поради факта, че графичната част е обърната надолу.

Фонетично марките са различни, заявената има фонетично възприемане, докато по-ранната няма никакво.

Концептуално марките също са различни, заявената има словна част, докато графичната част на по-ранната не извиква конкретно значение.

Поради тези причини ведомството приеме, че не е налице нужното сходство между знаците, което да доведе до объркване на потребителите.

Дали светът ще се изчерпа от свободни имена за търговски марки?

James Nurton публикува интересна статия за IPWatchdog фокусираща нашето внимание върху проблемът с пренасищането от регистрирани търговски марки в САЩ и ЕС.

Според проучване на професор Barton Beebe от NYU School of Law, 75% от ежедневните думи в английския език са регистрирани, като търговски марки в САЩ, както и 55% от най-разпространените фамилни имена.

По отношение на Европейския съюз ситуацията е дори още по-притиснителна. Според професор Beebe 77% от най-използваните думи в английския са регистрирани, като марки в различни класове стоки и услуги.

В някои класове, като например клас 25 - дрехи, обувки и тн., процентът на заетите думи достига до 80.

Тази тенденция е приблизително същата и при други езици, като френски, испански, италиански.

Според авторът пренасищането с регистрирани търговски марки може да се окаже сериозно предизвикателство през този век. Проблемът е в това че поради липса на свободни думи за регистрация конфликтите между притежателите на търговски марки ще се увеличат значително, а с това и потенциалните рискове за брандиране на нови продукти и услуги.

Решенията на проблема могат да бъдат различни. Например патентните ведомства да проверяват за сходство и идентичност на знаците на етап заявка (на ниво ЕС това не се прави от EUIPO). Изискването за посочване на стоки и услуги да стане още по-сегментирано, така че закрилата да касае по-малък обхват от такива стоки или услуги. Изискванията за реално използване на марки да бъдат увеличени, като ролята на патентните ведомство при служебна отмяна на такива марки да бъде засилена.

В допълнение бих добавил още две подхода. Първият е свързан с въвеждането на повече неологизми, като търговски марки. Това са знаци, които нямат конкретно значение, тоест те не са съществуващи думи от речника на отделните езици. Тук ролята на бранд билдинг агенциите е изключително важна.

Другият е чрез използвате на нови технологии, като блокчейна например. Харектерно за тази технология е нейната уникалност. Веднъж създаден записът в блокчейн не може да бъде променян във времето. Това го прави напълно уникален, което кореспондира и с характера на всяка търговска марка, да бъде уникален идентификатор за търговски произход.

Тук не говориме за търговска марка, записана в блокчейн с цел доказване на използване или собственост. Въпросът е по-скоро дали уникален блокчейн код би могъл да бъде търговска марка сам по себе си, която да се разпознава от потребителите на база технологично решение, като скенер и тн.

Темата е изключително интересна и предполага сериозно развитие в бъдеще. Към момента е сигурно едно, поради развитието на интернет и маркетинга, като цяло все повече и повече търговски марки се въвеждат на пазара, което прави все по-трудно регистрацията на тези марки.

Бъдещето ще покаже дали новите технологии или съществуващите процедурни решения могат да помогнат за разрешаване на този проблем.

Футболен клуб Милан загуби мач свързан със своята търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-353/20 AC Milan срещу EUIPO, InterES.

Световно известният италиански футболен клуб АС Милан подава заявка за следната комбинирана европейски марка за различни стоки включително и концеларски материали:

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската фирма  InterES Handels- und Dienstleistungs Gesellschaft mbH & Co KG на основание немска словна марка MILAN, с приоритет от 1984 година за сходни стоки.

EUIPO потвърждава опозицията в нейната цялост. Решението е обжалвано от футболния клуб но Общият съд го потвърждава.

Според съда, опонентът е доказал надлежно използване на по-ранната марка. Фактът че по-ранната марка се използва в комбинация с изображение на птица не променя факта, че тя е използвана. Потребителите ще концентрират вниманието си върху отличителния и доминиращ елемент MILAN, докато изображението на птица ще се счете само за декоративен.

По отношение на сравнение на двете марки, според съда, макар фигуративните елементи в заявената марка да не са незначителни то потребителите ще фокусират вниманието си върху доминиращия елемент AC MILAN.

Според съда макар някои потребители да свържат AC MILAN с футболния клуб, наличието на MILAN в двете марки ясно асоциира към съответния град в Италия.

По отношение на твърдението на футболния клуб, че между двете марки няма сходство поради наличието на дългогодишна репутация на клуба, която е известна на потребителите, съдът напомня, че при сравнение за сходство между марки се взема предвид само репутацията на по-ранната марка, а не тази на заявената.

С оглед на всичко това съдът потвърждава опозицията намирайки марките за объркващо сходни.

Европейският съд определи, че и дъщерно дружество може да носи отговорност при казуси с конкурентно право в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело C‑882/19 Sumal SL срещу Mercedes Benz Trucks España SL. Делото има следната предистория:

Mercedes Benz Trucks España е дъщерно дружество от групата Daimler, чието дружество майка е Daimler. В периода 1997—1999 г. Sumal придобива два камиона от Mercedes Benz Trucks España с посредничеството на Stern Motor SL, дистрибутор на групата Daimler.

На 19 юли 2016 г. Комисията приема Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39824 — Камиони), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 6 април 2017 г. (ОВ C 108, 2017 г., стр. 6) (наричано по-нататък „решението от 19 юли 2016 г.“).

Съгласно посоченото решение петнадесет европейски производители на камиони, между които и Daimler, са участвали в картел под формата на едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3), изразяващо се в сключване на тайни споразумения относно ценообразуването и увеличенията на брутните цени в Европейското икономическо пространство (ЕИП) за камиони, както и относно времевия график и прехвърлянето на наложените от действащите норми разходи за въвеждането на технологии за емисии на вредни газове за тези камиони. Нарушението на три дружества, участващи в картела, е извършено в периода 17 януари 1997 г.—20 септември 2010 г., а на другите дванадесет дружества участници, сред които и Daimler, в периода 17 януари 1997 г.—18 януари 2011 г.

След приемане на посоченото решение Sumal сезира Търговски съд № 7, Барселона, Испания с иск за обезщетение за вреди, за да бъде Mercedes Benz Trucks España осъдено да му заплати сумата от 22 204,35 EUR, съответстваща на допълнителните разходи за придобиване, които то е понесло поради участието на Daimler, дружество майка на Mercedes Benz Trucks España, в картела.

С решение от 23 януари 2019 г. тази юрисдикция отхвърля посочения иск с мотива, че Mercedes Benz Trucks España няма пасивна легитимация, тъй като трябва да се счита, че само Daimler, единствено посочено в решението на Комисията, носи отговорност за съответното нарушение.

Sumal подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, която си задава въпроса дали искове за обезщетение за вреди, предявени, след като органите за защита на конкуренцията приемат решения, с които се установяват антиконкурентни практики, могат да бъдат насочени срещу дъщерни дружества, които не са посочени в тези решения, но капиталът им е притежаван изцяло от дружества, пряко засегнати от посочените решения.

В това отношение тя посочва различията в становищата, приети от испанските юрисдикции. Докато някои от тях приемат, че такива искове могат да се предявят срещу дъщерни дружества, като се основават на „теорията за стопанската единица“, други изключват тази възможност с довода, че тази теория позволявала дружество майка да носи гражданската отговорност за поведението на дъщерно дружество, но не позволявала да се търси отговорност от дъщерно дружество поради поведението на неговото дружество майка.

При тези условия Апелативен съд на провинция Барселона, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„[1])  Допуска ли произтичащата от практиката на [Съда] доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?

[2])  В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?

[3])  Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?

[4])  Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от [Закона за защита на конкуренцията], която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?“.

Решението на съда:

1)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че увреденото от антиконкурентна практика на предприятие лице може да предяви иск за обезщетение за вреди както срещу дружество майка, на което Европейската комисия с решение е наложила санкция за тази практика, така и срещу дъщерно дружество на това дружество, което не е посочено в това решение, при положение че те заедно образуват една стопанска единица. Засегнатото дъщерно дружество трябва да може ефективно да отстоява правото си на защита, за да докаже, че не принадлежи към посоченото предприятие, и когато Комисията не е приела никакво решение в приложение на член 101 ДФЕС, то има право също да оспори самото съществуване на твърдяното противоправно поведение.

2)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда възможността да се вмени отговорността за поведението на едно дружество на друго дружество само ако второто дружество упражнява контрол върху първото.

Фейсбук заяви марка META но дали ще успее да я регистрира успешно

Наскоро Фейсбук обяви, че компанията майка стояща зад услугите на Фейсбук, Уотсъп, Инстаграм, Окюлъс ще се казва META.

Извън корпоративната и маркетингова страна на въпроса е интересно как стоят нещата и от гледна точка на защита на търговски марки.

Въпреки че фирмените наименования се регистрират по търговския закон, повечето от компаниите предпочитат да имат и аналогични регистрирани марки.

Така е и в случая на Фейсбук, които са заявили марка META № 97097363 в САЩ за класове 9, 28, 35, 38, 41, 42, 45.

Въпросът е дали такава марка може да се защити успешно в случай, че има вече регистрирани такива марки.

Бързо проучване в TMView показва наличие на 2 988 вече заявени или регистрирани по-ранни марки в множество държави по света, включително и САЩ, за същия обхват класове.

Прави впечатление, че има налична заявка за марка META № 97097845, заявена в САЩ от NFT Technology Inc за клас 9 - софтуер, на същата дата на която е заявена и марката на Фейсбук.

Интересно е дали Фейсбук са направили предварително проучване и анализ на възможностите си да регистрират такава марка. С оглед сходството на знаците и стоките е логично да се предположи, че бъдещи опити на компанията на регистрира марка META ще срещнат множество опозиции по цял свят.

С една дума макар обявената Мета вселена да бъде ново голямо място за бизнес и комуникация, то IP свелената може да се окаже доста по-тясна за Фейсбук.

Но дали е възможно Facebook да бъдат принудени да не използват META?

Това зависи от редица фактори. Ако използват знака само като фирмено наименование може би няма да бъде сериозен проблем. Но ако започнат да предлагат стоки и услуги под марка това може да влезе колизия с вече регистрирани марки. Естествено налице е и опцията за извън съдебни споразумения.

Дали рискът е оправдан предстой да видим. Факт обаче че избор на марка, която да се използва на международно ниво е изключително труден и изисква сериозна подготовка и анализ.

Интересът към интелектуалната собственост расте въпреки пандемията и икономическите затруднения

WIPO публикува доклад относно активността свързана с обекти на интелектуална собственост през 2020г. по света.

Въпреки пандемията и свързаните с нея икономически затруднения, данните показват ръст при активностите свързани със защита на интелектуална собственост.

Според данните, заявките за търговски марки в световен план са се увеличили с 13,7%, при патентите увеличението е 1,6%, при промишлените дизайни 2%. Ръстът при сортовете растения е 5,1%.

Заявки за патенти по държави:

Тенденция относно заявяване на патенти 1883 - 2020:

Тенденция относно заявки за марки 2006 - 2020:

Страни с най-много заявки за търговски марки 1883 - 2020:

Тенденция относно заявки за промишлени дизайни 2006 - 2020:

Държави с най-много заявки за промишлени дизайни:

Източник: WIPO.

Nike се приготвя за Мета Вселената с марки за виртуални дрехи и обувки

Както е известно тази година Фейсбук обяви началото на своя нов проект посветен на създаването на Мета Вселена, виртуално пространство, което ще копира реалния живот. Идеята е сходна на тази от романа Ready Player One на американския автор Ernest Cline.

През годините и други компании са проявявали интерес към създаването на подобно виртуално пространство но Фейсбук е първата, която започва реално да го изгражда.

Макар да сме далече от завършването на Мета Вселената, някои компании започнаха да се приготвят за бъдещето. Американската компания за спортна екипировка NIKE заяви наскоро серия от марки в САЩ за виртуални дрехи и други различни аксесоари.

Предположонието е че в бъдеще всеки който иска да използва Мета Вселената ще има собствен личен аватар, който ще бъде негово копие но във виртуалния свят. В тази връзка ще бъде възможно този аватар да купува виртуални стоки, включително и за да покаже социален статус, както е в реалния живот.

Тези виртуални стоки могат да бъдат уникални и да се продават включително на база блокчейн технология. Поради това притежаването на виртуални стоки с определена марка може да се превърне в сериозен бизнес. 

Интересното е че Nike са посочили в заявките си за марки: Виртуални стоки с възможност за изтегляне, а именно компютърни програми, включващи обувки, дрехи, шапки, очила, чанти, спортни чанти, раници, спортно оборудване, изкуство, играчки и аксесоари за използване онлайн и в онлайн виртуални светове - в клас 9.

Към момента Ницката класификация за стоки и услуги при регистрация на марки не включва виртуални дрехи, виртуални обувки и тн. Може би това е причината Nike да ги определя, като компютърни програми. Много е вероятно в бъдеще Ницката класификация да претърпи редица промени свърани с новите видове стоки и услуги, които биха били предлагани в Мета Вселената.

Ferrari FXX K дизайн елементи и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑123/20 Ferrari SpA срещу Mansory Design & Holding GmbH и WH. 

Казусът касае модел на Ферари FXX K, който е произведен в лимитирана серия и се различава визуално от друг модел 488 GTB само по някой допълнителни дизайн елементи от външния вид на колата.

Немската тунинг компания Mansory Design & Holding GmbH,WH започва да произвежда и подава тези тунинг елементи, така че собственици на Ферари 488 GTB да го направят да изглежда, като по-редкия модел FXX K.

Ферари завеждат съдебно дело за нарушаване на права върху нерегистриран европейски дизайн. Съдът в Германия отхвърля иска на Ферари, като приема, че претендираният нерегистриран дизайн несъществува.

Решението е обжалвано пред върховния съд на страната, който отправя запитване към Европейския съд да изясни дали публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, може да доведе до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част или компонент на този продукт, и — при утвърдителен отговор — доколко видимият външен вид на тази част или на този компонент трябва да е самостоятелен спрямо продукта, разглеждан като цяло, за да може да се провери дали този видим външен вид е оригинален.

Европейският съд постановява, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, води до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част от този продукт или за компонент на посочения продукт като съставен продукт, стига при това оповестяване видимият външен вид на тази част или на този компонент да е ясно разпознаваем.

На първо място, Съдът отбелязва, че материалните предпоставки за възникване на закрилата на промишлен дизайн на Общността — независимо дали той е регистриран или не — а именно новост и оригиналност, са едни и същи както за продуктите, така и за частите на даден продукт. Щом тези материални условия са изпълнени, формалното условие за възникване на нерегистриран промишлен дизайн на Общността е публично оповестяване по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002(3). 

За да може публичното оповестяване на промишления дизайн на даден продукт, разглеждан като цяло, да доведе до оповестяване на промишления дизайн на част от този продукт, е задължително при това оповестяване видимият външен вид на тази част да е ясно разпознаваем. Това обаче не предполага задължение за авторите да оповестяват отделно всяка част от своите продукти, за която желаят да се ползват от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността.

На второ място, Съдът подчертава, че понятието „оригиналност“ по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002(4) урежда не връзките между промишления дизайн на даден продукт и промишлените дизайни на частите, които го съставят, а връзката между тези промишлени дизайни и други по-ранни дизайни. 

За да е възможно да се провери дали видимият външен вид на част от продукт или на компонент на съставен продукт отговаря на условието за оригиналност, е необходимо тази част или този компонент да представлява видима зона от продукта или от съставния продукт, ясно обособена чрез линии, контури, цветове, форми или особен строеж. Това предполага външният вид на тази част или на този компонент да е в състояние сам по себе си да създаде общо впечатление и да не може напълно да се изгуби в цялостния продукт.

Кога формата на червило е възможно да бъде регистрирана, като търговска марка?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑488/20 Guerlain срещу EUIPO.

Казусът касае заявена европейска трийзмерна марка - следната опаковка за червило за устни:

EUIPO отказва регистрация на този знак на абсолютни основания - че марката не се отклонява в достатъчна степен от стандартното и обичайното за сектора. Решението е потвърдено от Апелативния борд.

При обжалването пред Общия съд обаче то е отменено. Според съда формата на червилото, която е заявена, като марка се различава в достатъчна степен от стандартната форма за такъв продукт.

Общият съд констатира, че разглежданата форма е необичайна за червило и се различава от всяка друга съществуваща на пазара форма. Всъщност той отбелязва най-напред, че тази форма напомня на формата на корпус на кораб или на кошница. Тази форма обаче значително се различава от изображенията, разгледани от апелативния състав, които в по-голямата си част представляват червила с цилиндрична и паралелепипедна форма. 

По-нататък, присъствието на малката овална форма с релеф е необикновено и допринася за необичайния външен вид на заявената марка. Накрая, обстоятелството, че изобразеното от тази марка червило не може да се поставя вертикално, подсилва необичайния визуален ефект на формата му.

Поради това Общият съд приема, че съответните потребители ще бъдат изненадани от тази лесно запомняща се форма и ще я възприемат като значително различаваща се от стандартното и обичайното в сектора на червилата, годна да укаже произхода на съответните стоки. Следователно заявената марка има отличителен характер, който ѝ позволява да бъде регистрирана.

Представлява ли софтуерът продаван и свалян от интернет стока?

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑410/19 The Software Incubator Ltd срещу Computer Associates (UK) Ltd, което разглежда въпроса дали софтуер продаван и свалян от интернет представлява стока или не. Казусът има следната предостария:

Computer Associates е дружество, което търгува с приложен софтуер за автоматизиране на услугата по пускане и управление на приложения в центъра за данни (наричан по-нататък „разглежданият софтуер“). Целта му е да координира и автоматично да извършва пускането и актуализацията на други софтуерни приложения в различните оперативни среди в големи организации като банки и застрахователни дружества, така че приложенията, които са в основата на дейността, да са напълно интегрирани със софтуерната оперативна среда.

Computer Associates издава по електронен път на своите клиенти лицензии за използване на разглеждания софтуер на конкретна територия за разрешен брой крайни потребители.

Лицензията за този софтуер се издава, при условие че клиентът спазва по-специално следните задължения: да не осъществява достъп до част от софтуера, която няма разрешение да използва; да не извършва декомпилация и да не променя софтуера, както и да не го отдава под наем, преотстъпва, прехвърля или сублицензира.

От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че лицензията за използване на разглеждания софтуер може да бъде издадена за неограничено време или за определен срок. При прекратяване на договора поради съществено неизпълнение или несъстоятелност на другата страна, клиентът трябва да върне софтуера на Computer Associates, да го изтрие или да го унищожи. На практика обаче повечето лицензии са неограничени във времето. В това отношение Computer Associates запазва всички права, а именно по-специално авторските права, правата на собственост, патентните права, правата върху търговски марки и всички други вещни права, свързани със софтуера.

На 25 март 2013 г. Computer Associates сключва споразумение с The Software Incubator. Съгласно клауза 2.1 от споразумението последното дружество действа от името на Computer Associates, за да се свързва с евентуални клиенти в Обединеното кралство и Ирландия с оглед на „рекламата, [на] маркетинга и [на] продажбата на [разглеждания софтуер]“. Съгласно посоченото споразумение задълженията на The Software Incubator се свеждат до рекламирането и предлагането на този софтуер на пазара. The Software Incubator няма правото да прехвърля собствеността върху него.

С писмо от 9 октомври 2013 г. Computer Associates прекратява сключеното с The Software Incubator споразумение.

The Software Incubator предявява срещу Computer Associates иск за обезщетение на основание на националната правна уредба, транспонираща Директива 86/653, пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение, Обединено кралство). Computer Associates оспорва квалификацията на отношенията му със Software Incubator като договор за търговско представителство с твърдението, че доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път заедно с издаването на неограничена във времето лицензия за използване на софтуера не представлява „продажба на стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата.

С решение от 1 юли 2016 г. High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение) уважава иска на The Software Incubator и присъжда на това дружество обезщетение в размер на 475 000 GBP (британски лири) (около 531 000 EUR). В този контекст посоченият съд постановява, че „продажбата на стоки“ по смисъла на Регламент 1993/3053 се отнася до самостоятелна дефиниция, която трябва да включва доставката на софтуер.

Computer Associates обжалва това решение пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединеното кралство). С решение от 19 март 2018 г. тази юрисдикция постановява, че софтуерът, доставен на клиент по електронен път, не представлява „стока“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, както е тълкуван от Съда. Тя стига до извода, че Software Incubator няма качеството на „търговски представител“ по смисъла на тази разпоредба и отхвърля иска му за обезщетение.

The Software Incubator обжалва това решение пред Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство).

Тази юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което ѝ е необходимо, за да определи дали понятието „търговски представител“, който има пълномощия да договаря „продажбата на стоки“, се прилага при доставката на компютърен софтуер на клиента по електронен път, чието използване се урежда с лицензия, издадена за неограничено време.

При тези условия Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Когато копие от компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал по електронен път, а не на материален носител, представлява ли то „стока“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?

2) Когато компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал, като на клиента се издава неограничена във времето лицензия да използва копие от компютърния софтуер, представлява ли това „продажба на стоки“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?“.

Решението на съда:

Понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.

Sony загуби казус относно своя европейска марка VITA

Общият съд на Европейският съюз излезе с решение по дело T‑561/20 Sony Interactive Entertainment Europe Ltd срещу Vieta Audio, SA. 

Делото касае интересният въпрос за доказване реално използване на марка с репутация.

Sony е притежател на словна европейска марка VITA за клас 9 -  носители на данни, съдържащи програми “и„ аудио и/или носители на изображения (не от хартия) “.

Срещу тази марка е подадено искане за отмяна поради неизползване. Sony предоставят доказателства, че използват марката във връзка с устройства за видео игри PlayStation Vita.

Ключовият момент в спора е дали конзола за видео игри може да се определи, като носител на данни, съдържащи програми “ и „ аудио и/или носители на изображения. 

Според EUIPO и Общият съд, при доказване за какви стоки е използвана една марка е важно да се обърне внимание как потребителите оценяват целта и предназначението на съответния продукт.

В случая, от предоставените доказателства, марката е рекламирана и оценявана от потребителите, като конзола за видео игри. 

Въпреки че конзолите за видео игри технически могат да се определят като носители на данни, съдържащи програми “ и „ аудио и/или носители на изображения, то в случая не това е било тяхното основно и първостепенно предназначение. Тоест те не са били използвани единствено за съхранение на данни, а като устройства за игри, които се класифицират в клас 28.

Изтъкнатата репутация на марката придобита през годините не може да бъде основание за отхвърляне на отмяната, дори и марки с репутация трябва да се използват за стоките за които са регистрирани, такива каквито са посочени в заявката.

Източник: Kluwer Trademark Blog

Мандарини, сортове растения и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑186/18 José Cánovas Pardo SL срещу Club de Variedades Vegetales Protegidas. Делото има следната предистория:

След подадена на 22 август 1995 г. заявка от Nadorcott Protection SARL до Службата на Общността за сортовете растения (CPVO), на 4 октомври 2004 г. тази служба му предоставя правна закрила на Общността на сортовете растения във връзка със сорта мандаринови дървета Nadorcott. Срещу това решение пред отделението по жалбите на CPVO е подадена жалба, която спира изпълнението му и която на 8 ноември 2005 г. е отхвърлена с решение, публикувано в официалния бюлетин на CPVO от 15 февруари 2006 г.

От 2006 г. Pardo стопанисва насаждения с 4457 мандаринови дървета от сорта Nadorcott.

На 30 октомври 2007 г. Geslive, на което е поверено управлението на правата върху сорта Nadorcott, отправя до Pardo уведомително писмо, с което иска от него да прекрати използването на този сорт растения, тъй като няма съответната лицензия.

На 30 март 2011 г. CVVP, на което от 13 декември 2008 г. е прехвърлено управлението на тези права, изпраща на Pardo ново писмо, в което иска от него, ако все още стопанисва 5000 мандаринови дървета от сорта Nadorcott, да прекрати това.

След като през ноември 2011 г. сезира Търговски съд, Испания с искане за предварително разследване, за да се установи нарушението на изключителните права върху сорта Nadorcott, CVVP предявява два иска срещу Pardo, а именно, от една страна, иск за „временна закрила“ във връзка с действията, предприети от това дружество, преди да бъде предоставена правната закрила, тоест преди 15 февруари 2006 г., и от друга страна, иск за нарушение поради действията, извършени след тази дата. По-специално CVVP иска да се установи нарушението на изключителните права върху сорта Nadorcott от 15 февруари 2006 г. до прекратяването на нарушението. CVVP иска също Pardo да бъде осъдено да прекрати това неправомерно използване, да отстрани и евентуално да унищожи всеки растителен материал от този сорт, който притежава, както и да му заплати възнаграждение, което да го обезщети за това използване.

Като счита, че са изтекли повече от три години между датата, на която титулярят на свързаната със сорта Nadorcott правна закрила е идентифицирал Pardo като предполагаем ползвател на този сорт —а именно не по-късно от 30 октомври 2007 г., датата, на която Geslive изпраща на Pardo уведомителното писмо — и предявяването от CVVP на исковете през ноември 2011 г., посоченият първоинстанционен съд отхвърля иска с мотива, че съгласно член 96 от Регламент № 2100/94 искът за нарушение е погасен по давност.

областен съд на Мурсия, Испания, пред който CVVP обжалва това решение, констатира, че Pardo не оспорва стопанисването на дървета от сорта Nadorcott, нито че липсва съгласие от титуляря на този сорт. Този съд решава, че с дейността си дружеството извършва нарушение и че ако производството на тези дървета продължава, ще продължава и нарушението. Освен това той приема, че член 96 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че исковете относно съставляващи нарушение действия, извършени по-малко от три години преди предявяването на исковете от CVVP, не са погасени по давност, докато исковете относно действията, извършени повече от три години преди това събитие, са погасени по давност.

Поради това Pardo е осъдено да заплати 31 199 EUR за нарушения и подходящо възнаграждение за действията, извършени без съгласието на титуляря на закрила на Общността през периода на временна закрила. Освен това му е разпоредено да прекрати всички съставляващи нарушение действия.

Pardo сезира запитващата юрисдикция, Върховен съд, Испания, с касационна жалба срещу това решение на областен съд на Мурсия, като оспорва възприетото от последния тълкуване на член 96 от Регламент № 2100/94.

Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националната съдебна практика относно интелектуалната собственост следва да се прави разлика между еднократно нарушение и нарушение с продължен характер. В последния случай давностните срокове се удължават, докато продължава деянието, което осъществява състава на нарушението. Тази юрисдикция иска да установи дали такава съдебна практика може да се приложи към правилата за давност, установени в член 96 от Регламент № 2100/94, и по-конкретно дали всички искове относно нарушения са погасени по давност, при положение че титулярят на правна закрила на Общността е предявил иска си повече от три години, след като е узнал за нарушенията и за самоличността на извършителя им, или са погасени по давност само исковете относно действия, съставляващи нарушения, извършени повече от три години преди предявяването на иска.

При тези обстоятелства Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Може ли член 96 от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че след като за растителния сорт е предоставена закрила на Общността, предвидените в членове 94 и 95 от този регламент, искове се погасяват по давност винаги с изтичането на тригодишния срок от момента, в който титулярят е узнал за действието и за самоличността на извършителя на нарушението, въпреки че нарушението продължава до момента на предявяването на иска?

2)  При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се приеме, че съгласно член 96 от този регламент давността се прилага само спрямо конкретните нарушения, извършени извън тригодишния срок, но не и спрямо тези, които са извършени в последните три години?

3)  При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли искът за прекратяване на нарушение и искът за обезщетение за вреди да бъдат уважени само по отношение на извършените през последните три години нарушения?“.

Решението на съда:

1) Член 96 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази разпоредба тригодишен давностен срок за исковете по членове 94 и 95 от този регламент започва да тече на датата, на която, от една страна, окончателно са предоставени права на закрила на Общността на сортовете растения и от друга страна, титулярят на правна закрила на Общността е узнал за наличието на действието, с което са нарушени правата му върху защитен растителен сорт, и за самоличността на извършителя на това действие, независимо дали същото продължава и на коя дата е прекратено.

2) Член 96 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че са погасени по давност само исковете по членове 94 и 95 от този регламент, които са свързани със съвкупност от действия, съставляващи нарушение на правата върху защитен растителен сорт, и са предявени повече от три години след като, от една страна, окончателно са предоставени права на закрила на Общността на сортовете растения и след като, от друга страна, титулярят е узнал за наличието на всяко едно отделно действие, част от тази съвкупност, и за самоличността на извършителя му.

Нови такси при посочване на Канада в международни заявки за марки

WIPO информира за промени на индивидуалните такси събирани при посочване на Канада в международни заявки за марки. Новите такси са както следва:

- 245 Швейцарски франка за заявка до еди клас.

- за всеки следващ клас по 74 шв. франка.

- за подновяване регистрацията на марка за един клас 296 шв. франка.

- за всеки следващ клас при подновяване 96 шв. франка.

Известните австралийски ботуши UGG - генеричен термин или търговска марка в САЩ

Dennis Crouch, авторът на блога Patentlyo информира за интересен спор относно защита на търговски марки в САЩ.

Казусът касае наименованието UGG, което се използва в Австралия за обозначаване на ботуши произведени от овча кожа. То е описателно и е възникнало в резултат от цитат на сърфиста Shane Stedman, който нарича тези ботуши грозни ugg = ugly.

Терминът се използва от различни австралийски компании за обозначаване на този вид ботуши в страната.

Проблемът визниква когато една от тези компании внася количество от продукта в САЩ, където има регистрирана марка UGG от компанията Deckers Outdoor Corp за същия клас стоки.

Тя завежда съдебно дело за нарушаване на правата върху нейната марка и го печели.

В момента решението е обжалвано от австралийската компания вносител пред Върховния съд на САЩ, като са поставени следните въпроси:

1. Дали термин, който е родов в англоговорящата чужда държава, от която произхожда, е недопостим за защита, като търговска марка в Съединените щати?
2. Дали и ако е така, как се прилага принципът за релевантна публика при определяне на една марка, като станала генерична, когато съответния термин е бил генеричен преди регистрацията й?

Казусът е показателен за проблемите, които могат да възникнат при защита на търговски марки по света. Трябва да се има предвид, че дори един термин да е генеричен в една страна това не го прави обезателно такъв в друга, освен ако не се докаже, че потребителите биха го възприели, като такъв. Това от своя страна може да крие определени рискове пред регистрацията на такива марки.

Hugo Boss загуби спор с Rakuten относно търговска марка в Япония

Masaki Mikami ни информира за поредния интересен казус относно защита на търговски марки в Япония.

Японската онлайн компания Rakuten подава заявка за регистрация на словна марка BOSS за класове 35 и 42 - предоставяне на компютърни програми за електронна търговия, софтуер като услуга (SaaS) и други свързани услугил

BOSS представлява съкращение от услугата ‘Back Office Support System’ предлагана от японската компания.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от немската компания HUGO BOSS Trademark Management GmbH & Co KG на основание по-ранна марка с репутация HUGO BOSS.

Немската компания предоставя доказателства за известността на марката си, включително и доклад от Делойт, според който марката е номер 19 в света по отношение на луксозни стоки.

Патентното ведомство приема, че HUGO BOSS е марка с репутация но не приема, че думата BOSS е придобила същата репутация самостоятелно извън комбинацията с HUGO BOSS.

Дори и да се приеме, че има високо сходство между знаците, то индустриите в които оперират двете компании са различни. Има съществени разлики между предлагането на софтуер и на дрехи, обувки и парфюми.

Ведомството отхвърля опозицията приемайки, че е малко вероятно потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно използването на двете марки на пазара.

Решение на Европейския съд относно законността на декомпилирането на софтуер

Европейският съд излезе с решение по дело C‑13/20 Top System SA срещу Белгия.

Накратко делото касае въпросът до каква степен софтуерен код може да бъде докомпилиран и променян с оглед корекции на грешки в него от страна на законния му купувач/потребител. Казукът има следната история:

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии.

Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора и ориентирането на бъдещите сътрудници на различните публични служби на администрацията. След включването на Selor в Федерална публична служба „Стратегия и подкрепа“) État belge (белгийската държава) встъпва на негово място като ответник в спора по главното производство.

От 1990 г. Top System си сътрудничи със Selor, за сметка на което предоставя услуги по разработване и поддръжка в областта на информационните технологии.

За да изпълни задачите си, Selor постепенно въвежда информационни инструменти, предназначени да позволят подаването на онлайн кандидатури и тяхното обработване.

По искане на Selor Top System разработва няколко приложения, които съдържат, от една страна, функции, произтичащи от неговия рамков софтуер, озаглавен „Top System Framework“ (наричан по-нататък „TSF“), и от друга страна, функции, предназначени да отговорят на специфичните нужди на Selor.

Selor притежава лиценз за използване на разработените от Top System приложения.

На 6 февруари 2008 г. Selor и Top System сключват договор с предмет инсталирането и конфигурирането на нова софтуерна рамка, както и интегрирането и миграцията на източниците на приложенията на Selor в тази нова рамка.

Между юни и октомври 2008 г. Selor и Top System разменят електронни писма относно проблеми, свързани с функционирането на някои приложения, използващи TSF.

Тъй като не успява да постигне споразумение със Selor относно разрешаването на тези проблеми, на 6 юли 2009 г. Top System подава жалба срещу Selor и белгийската държава пред Търговски съд Брюксел, Белгия с цел по-специално да се установи, че Selor е извършило декомпилацията на TSF в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер. Top System иска също така Selor и белгийската държава да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за декомпилацията и за копирането на изходните кодове на посочения софтуер, заедно с компенсаторните лихви, считано от прогнозната дата на тази декомпилация, тоест най-късно считано от 18 декември 2008 г.

На 26 ноември 2009 г. делото е върнато на Първоинстанционен съд Брюксел, Белгия, който с решение от 19 март 2013 г. по същество отхвърля искането на Top System.

Top System обжалва това решение пред запитващата юрисдикция — Апелативен съд Брюксел, Белгия.

Пред нея Top System поддържа, че Selor незаконосъобразно е извършило декомпилацията на TSF. Според него съгласно членове 6 и 7 от LPO декомпилация може да се извърши само въз основа на разрешение на автора или на неговия правоприемник или за целите на оперативната съвместимост. За сметка на това тя не била допустима за отстраняване на грешките, засягащи функционирането на съответната програма.

Selor признава, че е извършило декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция. То обаче изтъква по-специално, че съгласно член 6, параграф 1 от LPO е имало право да извърши тази компилация, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването му в съответствие с неговото предназначение. Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

Запитващата юрисдикция счита, че за да определи дали Selor е имало право да извърши посочената декомпилация на основание член 6, параграф 1 от LPO, трябва да провери дали декомпилацията изцяло или отчасти на компютърна програма попада сред действията, посочени в член 5, букви a) и b) от LPO.

При тези обстоятелства Апелативен съд Брюксел решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)  При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Решението на съда:

1)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Марио Балотели спечели съдебно дело за своят псевдоним в Италия

Популярният италиански футболист Марио Балотели спечели спор за търговска марка и домейн в Италия.

Казусът касае регистрирана през 2013 година марка “MB45” от страна на физическото лице Gabriele Casagrande за клас 25 - дрехи, обувки, шапки. Тази марка е дублирана и като европейска, като в последствие и двете са прехвърлени на компания в Литва.

През 2015 година Марио Балотели иска заличаване на въпросната марка на основание преждеползване на марка “MB45”. Въпросният знак е псевдоним с който е известен футболиста. През 2013 година той го развива, като предлага обувки заедно с Puma.

В допълнение, Марио Балотели иска и обявяването за незаконно на регистрация на домейн “www.mb45.it”, като основанието е недобросъвестност.

Според Gabriele Casagrande марката му е инспирирана от руски буксир, част от руския морски флот, който носи същото име.

Съдът не кредитира тези доводи и заличава марката. Според съда, потребителите в Италия разпознават именно Марио Балотели под съкращението “MB45”, което е придобило известност в страната. Заявката на по-късната марка е направена само няколко дни след след като футболиста е публично отразен носейки въпросния знак. Поради това заявката се счита за недобросъвестно направена. Същият е извода за регистрираният домейн.

Източник: Martini Manna Law Firm - Margherita Stucchi за Lexology.

Капсулите на Неспресо вече не са регистрирана марка в Швейцария

Нестле загуби важно дело в Швейцария относно фигуративната си марка за капсулите на кафе Неспресо.

Нестле притежава фигуративна марка за своите капсули от 2000 година, когато тя е регистрирана в Швейцария. След това опитът на компанията да регистрира идентична европейска марка се проваля на обсолютни основания. Въпреки това Нестле успява да регистрира марката в Германия.

Проблемите на компанията започват след спор с друга швейцарска компания Ethical Coffee Company, която произвежда биоразградими капсули със същата форма, като Неспресо.

Казусът между двете компании води до заличаване на немската марка на Нестле през 2017 година.

В продължение, швейцарският съд също заличава марката но на основание липса на доказателства, че те може да бъде отличителен търговски знак.

При обжалването решението е потвърдено и от Върховния съд, който го доразвива добавяйки и факта, че формата на капсулата изпълнява техническа функция с оглед използването й в специални кафе машини предлагани от Нестле.

Именно кафе машините са един от доводите на съда да заключи техническа функция на марката. Причината е че конкурентите на Нестле трябва да се съобразят именно с тази форма на капсулите за да могат да произведат продукт, който да е съвместим с кафе машините.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB